Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 житейски съвета от мъж, доживял до 104 години: Не купувайте минерална вода по 2 причини
  • Новини

20 житейски съвета от мъж, доживял до 104 години: Не купувайте минерална вода по 2 причини

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
arstwqtsdgasg.png

Понякога в живота имаме нужда да спрем и да се замислим за всичко около нас, за нашия живот и начина, по който го водим, за нашето здраве… Понякога приемаме нещата за даденост, затова имаме нужда от такива т.нар. прекъсвания или „нулиране“ на начина на живот.

По-долу можете да прочетете 20 мъдри съвета от руснак, доживял до дълбока старост . Той говори за начина си на живот, а думите му могат да послужат като пример за тези, които искат да водят здравословен и пълноценен живот .

пълноценен живот

1. Научете се да виждате живота във всичко и да се наслаждавате на всичко: На тревата, на дърветата, птиците, животните, земята, небето. Погледнете ги мило и с пълно сърце и те ще ви върнат услугата. Няма да намерите това знание в книгите.

2. Отделете малко време да стоите боси на земята. Отдайте тялото си на земята, за да не го извика тя сама.

3. Използвайте всяка възможност да сте край водата. Ще ви освободи от умората и ще проясни ума ви.

4. Пийте чиста вода колкото е възможно повече, не чакайте, докато ожаднеете. Водата е най-доброто лекарство. Не пийте сладка и минерална вода от бутилка. Първата ще разруши черния ви дроб, а втората ще запуши кръвоносните ви съдове.

5. Всеки ден на масата трябва да има зеленчуци. Първо, цвекло, няма по-добра храна на земята. След това боб, тиква, горски плодове, моркови, домати, чушки, спанак, маруля, ябълки, грозде, сливи.

6. Ако искате, можете да ядете месо. Но рядко.

7. Колбаси, пържени картофи, торти и консерви са лоша храна. Ям зърнени храни, боб и зеленчуци. Хищниците ядат месо, но са мързеливи, а конете ядат зърнени храни и са активни по цял ден.

8. За да ям по-малко, пия много вода и ям компот, ям проста храна и пресни зеленчуци. От четвъртък вечер до петък вечер не ям нищо, само вода пия.

9. Постенето е най-голямата милост. Нищо не ме укрепва и подмладява така, както гладуването. След всеки голям пост съм с няколко години по-млад.

10. Слънцето изгрява и залязва за вас. Работата трябва да спре, когато слънцето залезе. Когато свикнете с този ритъм, тялото и умът ви ще станат по-силни. Мозъкът ще си почине по-добре и ще се изчисти за сън. Това правят монасите и войниците и затова имат силата да служат.

11. Трябва да спите половин час през деня, за да освежите кръвта в главата си. Не лягайте веднага след хранене, защото тогава мазнините се отлагат в кръвоносните съдове.

12. Седи по-малко, но спи достатъчно.

13. Опитайте се да прекарвате повече време на открито. Научете се да живеете в студена стая. Достатъчно е краката и ръцете ви да са топли, но главата ви да е студена. Тялото остарява и се разлага от твърде много топлина.

14. Укрепване на организма с билки. Смесете шепа лечебни билки и плодове и ги залейте с вряща вода, след което ги пийте през целия ден. През зимата ще видите всички предимства на това.

15. Не забравяйте орехите. Орехите приличат на нашия мозък, те са мощни за мозъка.

16. Бъдете мили и внимателни с хората. От всеки от тях, дори и повърхностно, можете да научите нещо. Не създавайте нито приятели, нито врагове сред хората. Така никога няма да ви създават проблеми.

17. Ще получите това, за което сте предназначени, когато му дойде времето, просто трябва да изчакате търпеливо. Не натоварвайте душата си с това.

18. Не вярвайте на предразсъдъци, астролози и гадания. Нека сърцето и тялото ви бъдат чисти.

19. Когато се чувствате зле, трябва да ходите много. През поляни, гори, покрай река. Водата ще отнеме мъката ви. Важно е да запомните: Най-доброто лекарство за тялото и душата е: постът, молитвата и физическият труд.

20. Движете се повече. На търкалящ се камък мъх не расте. Инцидентите ни държат неподвижни. Не бягайте от тях и не им позволявайте да ви доминират. Никога не се страхувайте да учите и правите нещо ново.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загрижена майка пита: Плащам на мама, за да гледа внучето си – това нормално ли е?
Next: Мама се събужда от кома и открива, че е родила момиченце

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.