Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот
  • Новини

20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
prsairamsrmasdoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.
2. Децата на 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.
3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена.

4. Децата на 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем – нещо, което нашите деца няма да правят никога.
5. Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.

6. Децата на 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.

7. Децата на 90-те нямахме търпение да свърши “Телевизионен справочник”, за да гледаме “Сънчо”.
8. Децата на 90-те играехме на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка…

9. Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки Турбо.
10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.

11. Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.
12. Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.

13. Децата на 90-те колекционирахме “Мики Маус”, “Фют” и “Тийнейджър LOVE”.
14. Децата на 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите “Гръм в рая”, “Чип и Дейл – Спасителен отряд”, “Алф”, “Семейство Флинстоун”.
15. Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat

16. Децата на 90-те чакахме с нетърпение предаването “Милион и едно желания”.
17. Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.
18. Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.
19. Децата на 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.

20. Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във Facebook.
Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Руската магьосница Елена Голунова разкрива кои 7 грешки да не допускаме, ако искаме да бъдем щастливи
Next: Мони от Ергенът: Хората ми благодарят, че са видели такъв пример

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.