Всеки език се развива с времето. Под влияние на промените в света и новите технологии, в българския език навлизат нови думи, които стават част от активния език и все по-упорито се налагат. Днес използваме все повече думи с чужд произход и все по-малко чисто български думи.
“…Я ми кажи на български как се вика “партньор”? – Райна се ококори. – Партньор?! Ами партньорът си е партньор … ох, не мога сега да се сетя… Мъжът ми е мой партньор! – вика тържествуващо. – Ти и баба Рада сте партньори! – Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли?. не я изпускаше Вангел. – Чакай, ще се сетя … Спътник … Сродна душа … либе … – нещо й трепна извътре. …Талант как е! – Дарба! – Хубаво. А какво е концентриран? – Концентриран – внимателен не е ли? – Не е! – Такъв, който — е събран в едно нещо. – Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен…” Из “Стопанката на Господ” Розмари Де Мело
Ето някои стари думи в българския език, които днес не използваме, а много хора, дори и не познават. бабаджан – едър, здрав, силен мъж, здравеняк, юначага “Двуметровият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го навън от черквата.” Н. Хайтов биле – билка, лековито растение биляр – лечител, лекар входник – коридор
давнашен – отдавнашен, някогашен “Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров.” П.Р.Славейков друмник – пътник друм – път “Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, ама де ще по туй време друмник из друма!“ П. Тодоров заглавикам – отвличам вниманието на някого от работата му, като го занимавам с други неща, разсейвам. Стига си ме заглавиквал, трябва да работа. гайле – грижа, загриженост, неприятност думам – казвам, говоря, приказвам заник – залез зъркели – очи ката – всеки Писна ми ката ден да вървя това голямо разстояние.
лефтер – ерген, свободен, неженен мъж накокошинвам – правя да настръхне, обикн. от студ, страх и пот. “Вятърът изохка и студеният му дъх накокошини лицето ѝ.” М. Яворски насборувам се – наприказвам се до насита недра – използва се само в мн. ч., от недро – вътрешност, среда, утроба, лоно В недрата на Земята има останки от огромен първичен сблъсък. общение – комуникиране, общуване “- Комуникация какво е? – Да си говорят хората… – Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят? – Общуват… нали? – Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.”
Из “Стопанката на Господ” Розмари Де Мело палежник – годеник, възлюбен пробуда – състояние преди окончателното събуждане, пробуждане руканисвам – снова напред-назад, обикалям тъквам – събирам, приготвям Набързо ще си стъкна багажа. хортувам – говоря, приказвам, думам, разправям щивам се – стрелкам се, гмуркам се Патриархът на българската литература Иван Вазов измисля думи, които употребяваме и до днес. В разговор с Иван Шишманов той споделя: “Нам ни трябват думи, които да изразяват полутонове. С тази цел аз въведох много народни думи в употреба. Например думата “дъх” е моя, а също “заник”, “изгрев”, “здрач”, “чука”.”
Освен тези думи, Вазов въвежда в употреба думите ладия, призори, пролом, тътен. Вазов е и автор на собствени думи, сред които несретник, вестникопродавец, едноселец, купеновиден. Народният писател се обявява против употребата на вече утвърдени чужди думи, напр. “тротоар” трябва да се замени с “плочник”, “площад” – с “мегдан”, “секция” – с “отдел”. Благодарение на Вазов в езика ни масово се утвърждават “разкош” вместо “лукс”, “изненада” вместо “сюрприз”, “излет” вместо “екскурзия”, “безучастие” вместо “апатия”.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: