Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 хиляди волта ток убиха млад мъж от Пловдив! Разделил се с жена си и се качил на
  • Новини

20 хиляди волта ток убиха млад мъж от Пловдив! Разделил се с жена си и се качил на

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
sanasjnasjnasjn.jpg

Снимка Булфото

Нелепа смърт под тепетата.

Млад пловдивчанин почина след като бе покосен от 20 000 волта ток, съобщи „Марица“, запозната от свои източници.

Мъжът бил на възраст между 30 и 35 години. Наскоро се разделил с жена си. Вчера вечерта той и негови приятели решили да крадат проводници. Проблемът бил, че някой трябвало да се покатери на височина от 6 метра на трафопост.

Не изпускай тези оферти:

Младият пловдивчанин изявил желание и се покатерил, за да докопа дебелите проводници. Секунди по-късно обаче през него преминали 20 000 волта ток.

В резултат на мощното напрежение направо изхвърчал от трафопоста и паднал на земята от 6 метра височина. Бил в безсъзнание. Приятелите му се изплашили и веднага подали сигнал на тел. 112,.

След минути на място пристигнали полиция и линейка. Пострадалият бил откаран в болница. Имал множество тежки фрактури, включително на черепа. Над 2 часа лекарите се опитвали да го реанимират, но без успех. Малко след полунощ мъжът починал.

Още криминални:

При всички положения в каналите за мигранти участват и служители на ДАНС, на другите специални служби и на чужди специални служби. Това коментира в студиото на „Събуди се” бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев.

„Не е необходимо да сатанизираме само МВР. Чувал съм, че казват за една командировчица – количка, две командировчици – апартаментче. Това е въпрос на пазарлък. Системен проблем е”, добави той.

„Когато държавата се опитва да се справи с нелегалната миграция, използвайки целия си ресурс, и виждаме, че често едната ръка не знае какво прави другата – това означава, че някъде на много високо равнище има системен проблем при управлението на тази криза”, смята още бившият главен секретар.

Според Георгиев проблемът на България е, ако тръгнат всички тези хора, които се намират в Турция. „Тогава нито „Гранична полиция”, нито армията, нито Путин може да ги спре. Това, че мигрантите използват морската граница на България, не е ново”, смята още той.

Според него трябва да се попита къде са били преките ръководители на 40 служители в системата, подкрепяли Георги Семерджиев. „Къде са били човешките ресурси, къде е била „Вътрешна сигурност”, къде е бил Инспекторатът на МВР, за да не бъде допусната тази ситуация”, пита той.

По думите на Георгиев е объркана цялата система на подбор и кариерно развитие в МВР. „Ние само казваме, че има подбор и кариерно развитие, но на практика такова нещо отсъства. Нито един политик не иска да има силна система на МВР и силни контролни органи. Защото никой не обича да му гледат в канчето”, подчерта още той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започва ли световна война? Горещо от шефа на НАТО
Next: И майка му не може да го спаси вече! Лоренцо сериозно закъса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.