Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 хиляди волта ток убиха млад мъж от Пловдив! Разделил се с жена си и се качил на
  • Новини

20 хиляди волта ток убиха млад мъж от Пловдив! Разделил се с жена си и се качил на

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
sanasjnasjnasjn.jpg

Снимка Булфото

Нелепа смърт под тепетата.

Млад пловдивчанин почина след като бе покосен от 20 000 волта ток, съобщи „Марица“, запозната от свои източници.

Мъжът бил на възраст между 30 и 35 години. Наскоро се разделил с жена си. Вчера вечерта той и негови приятели решили да крадат проводници. Проблемът бил, че някой трябвало да се покатери на височина от 6 метра на трафопост.

Не изпускай тези оферти:

Младият пловдивчанин изявил желание и се покатерил, за да докопа дебелите проводници. Секунди по-късно обаче през него преминали 20 000 волта ток.

В резултат на мощното напрежение направо изхвърчал от трафопоста и паднал на земята от 6 метра височина. Бил в безсъзнание. Приятелите му се изплашили и веднага подали сигнал на тел. 112,.

След минути на място пристигнали полиция и линейка. Пострадалият бил откаран в болница. Имал множество тежки фрактури, включително на черепа. Над 2 часа лекарите се опитвали да го реанимират, но без успех. Малко след полунощ мъжът починал.

Още криминални:

При всички положения в каналите за мигранти участват и служители на ДАНС, на другите специални служби и на чужди специални служби. Това коментира в студиото на „Събуди се” бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев.

„Не е необходимо да сатанизираме само МВР. Чувал съм, че казват за една командировчица – количка, две командировчици – апартаментче. Това е въпрос на пазарлък. Системен проблем е”, добави той.

„Когато държавата се опитва да се справи с нелегалната миграция, използвайки целия си ресурс, и виждаме, че често едната ръка не знае какво прави другата – това означава, че някъде на много високо равнище има системен проблем при управлението на тази криза”, смята още бившият главен секретар.

Според Георгиев проблемът на България е, ако тръгнат всички тези хора, които се намират в Турция. „Тогава нито „Гранична полиция”, нито армията, нито Путин може да ги спре. Това, че мигрантите използват морската граница на България, не е ново”, смята още той.

Според него трябва да се попита къде са били преките ръководители на 40 служители в системата, подкрепяли Георги Семерджиев. „Къде са били човешките ресурси, къде е била „Вътрешна сигурност”, къде е бил Инспекторатът на МВР, за да не бъде допусната тази ситуация”, пита той.

По думите на Георгиев е объркана цялата система на подбор и кариерно развитие в МВР. „Ние само казваме, че има подбор и кариерно развитие, но на практика такова нещо отсъства. Нито един политик не иска да има силна система на МВР и силни контролни органи. Защото никой не обича да му гледат в канчето”, подчерта още той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започва ли световна война? Горещо от шефа на НАТО
Next: И майка му не може да го спаси вече! Лоренцо сериозно закъса

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.