Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 22-годишният Иво, българският Стивън Кинг, автор на 11 книги, може да не оцелее
  • Новини

22-годишният Иво, българският Стивън Кинг, автор на 11 книги, може да не оцелее

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
ivasvkskaowqi.png

22-годишният Иво Христов е известен като „българският Стивън Кинг”. Издал е вече 11 книги.

Има единствена мечта – да живее. Преди 9 години, чува тежката диагноза „Неврофиброматоза-тип 2” . Оттогава е претърпял цели 16 мозъчни операции, всяка от които от тежка по-тежка.

Тъй като заболяването му се характеризира с образуването на доброкачествени тумори в централната нервна система, шансът да се появяват нови образувания е голям. Последствията вече са много – загуба на слух, засегнат говор, неподвижност.

Катя КАЗАКОВА
Здравословното състояние на Ивчо се влошава през последните месеци. След белодробната инфекция, която го вкарва в болница миналия месец, той отслабва още повече.

И е на легло. Няма сили, храни се малко, не спи по цяла нощ от болки. Въпреки това, прави рехабилитация вкъщи с вяра, че ще бъде отново на крака.

„През юли потърсихме помощ в УМБАЛ „Св.Георги“ . Лекарят-онкохематолог д-р Спасов предписа лекарство, което има реалните шансове да помогне на Ивчо в борбата с туморите.

Те се намират на трудно достъпни места, включително тези в малкия таз. В България и в чужбина отказват да го оперират заради сложността и сериозните последствия.“, разказват близките му.

Лекарството се казва Koselugo и не е регистрирано в България, не се реимбурсира от НЗОК, а приложението му е без алтернатива. Спешно трябва да се започне 1-годишна терапия с него. Важно е да го осигурят за следващите три месеца. Сумата обаче е непосилна за семейството.

Успяват да закупят лекарството само за 2 седмици. Последният прием ще бъде направен следващия понеделник. След това изпадат в безизходица… Нужната сума за закупуването на Koselugo за три месеца е 72 620,21 евро.

След този 3-месечен прием на лекарството, Ивчо трябва да направи нов ЯМР преглед, за да се установи как е подействало лечението и дали е необходимо да бъде увеличена дозата.

„Молим ви, бъдете с нас!. Вашата добрина и подкрепа ще помогнат на Ивчо да не губи вярата!“, обръщат се за помощ от семейството му.

Варианти, чрез които може да подкрепите Иво:

Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG77BUIN95611000723485
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Дарение за Иво Ивов Христов
Още:
– SMS с текст DMS IVCHO на номер 17 777 (1 лв.)
– Като закупите новата му книга от тук – https://www.ozone.bg/product/ti/
– Дарителска банкова сметка в POSTBANK: BG47BPBI79404078032501 – Иво Ивов Христов
– Дарителска банкова сметка в банка ДСК:
BG27STSA93000026650257 – Иво Ивов Христов
– Pay Pal: [email protected] – Иво Христов

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подайте ръка на 27-годишната Божидара, има нужда от вашата помощ
Next: За да оцелее на млада жена й искат 50 000 евро, събрала е едва 5361 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.