Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 22-годишната Руми е рожденичката, загубила живота си на край Варна
  • Новини

22-годишната Руми е рожденичката, загубила живота си на край Варна

Иван Димитров Пешев април 25, 2023
rrurasurasmrmasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Загубих най-близкият човек за мен заради селски тарикат, сподели мъката си брат ѝ

22-годишната Румяна Руменова от Провадия е младата дама, загубила живота си навръх рождения си ден в катастрофа край Варна, съобщи ТВМЕДИА, запозната от близки на почерненото семейство.

Момичето е работело като козметичка, имала мечти и много приятели, които я описват като най-слънчевият човек в околията. Всичките ѝ познати са шок от новината за нелепата смърт, причинена от поредния джигит и камикадзе на пътя.

Трагедията се е разиграла този петък срещу събота в малките часове на нощта.

Тогава Руми, заедно с нейна приятелка и познат празнували нейния 22 и последен рожден ден, а по-късно потеглили към Провадия. Когато изневиделица и с бясна скорост друг автомобил се забива в дърво и стълб в центъра на с. Бозвелийско, Варненско.

Ударът бил толкова силен, че Румяна е премазана и загива на място. Другото момиче (18 г.) в момента се бори за живота си в болница. Мъжът, причинил катастрофата също е откаран в лечебно заведение. Заради раните и травмите проба за алкохол и наркотици не му е взета.

Медията твърди, че става дума за 18-годишният Илия от въпросното село Бозвелийско. Той имал книжка едва от няколко месеца, но вече упорито се правел на състезател и натискал здраво газта.

Всички в селото смятат, че Илия е бил надрусан или пиян.

Руми с брат си Тошко. Момчето е съсипано от мъка, сестра му е убита от поредното камикадзе на пътя навръх рождения ѝ ден…

„Ударът беше толкова силен, че в просъница помислих, че става някакъв катаклизъм или земетресение“, разказа през сълзи жена от селото, която първа вижда касапницата и кървавите дири по шосето.

„Все още не е известна причината за катастрофата. След първоначалния оглед индикациите сочат, че скоростта на автомобила е била значително превишена.

Каква точно е била тя ще стане ясно след автотехническата експертиза”, съобщи за Нова телевизия шефът на „Пътна полиция“ – Варна главен инспектор Петко Камбуров.

Илия е на 18, имал книжка от няколко месеца, но упорито натискал газта и се правел на състезател. Хората в Бозвелийско смятат, че е бил пиян или надрусан във въпросната нощ

Ето какво написа братът на Руми – Тошко Руменов:

„Рано тази сутрин загубих най-близкият човек за мен заради селски тарикат. Няма думи, които могат да опишат какво чувствам. Приел съм факта, че живота е жесток доста отдавна, но не мога да приема тъпи аборигени, мислещи се за състезатели да отнемат невинни живот. За мен тя си е жива и винаги ще бъде.

Руме, знам, че си някъде там и, че бдиш над мен. Знам, че почти никога не съм ти го казвал, но СТРАШНО МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!

Моля се престъпника да прочете това.

ПОВЯРВАЙ МИ, ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ, ЧЕ ОЦЕЛЯ, УБИЕЦ!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Илиева: Истината е новината за мен, искам всички да я разберете, много съм щастлива
Next: Васил Найденов получи най-чаканата вест, не е на себе си от щастие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.