Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 22-годишният Иво, българският Стивън Кинг, автор на 11 книги, може да не оцелее
  • Новини

22-годишният Иво, българският Стивън Кинг, автор на 11 книги, може да не оцелее

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
ivasvkskaowqi.png

22-годишният Иво Христов е известен като „българският Стивън Кинг”. Издал е вече 11 книги.

Има единствена мечта – да живее. Преди 9 години, чува тежката диагноза „Неврофиброматоза-тип 2” . Оттогава е претърпял цели 16 мозъчни операции, всяка от които от тежка по-тежка.

Тъй като заболяването му се характеризира с образуването на доброкачествени тумори в централната нервна система, шансът да се появяват нови образувания е голям. Последствията вече са много – загуба на слух, засегнат говор, неподвижност.

Катя КАЗАКОВА
Здравословното състояние на Ивчо се влошава през последните месеци. След белодробната инфекция, която го вкарва в болница миналия месец, той отслабва още повече.

И е на легло. Няма сили, храни се малко, не спи по цяла нощ от болки. Въпреки това, прави рехабилитация вкъщи с вяра, че ще бъде отново на крака.

„През юли потърсихме помощ в УМБАЛ „Св.Георги“ . Лекарят-онкохематолог д-р Спасов предписа лекарство, което има реалните шансове да помогне на Ивчо в борбата с туморите.

Те се намират на трудно достъпни места, включително тези в малкия таз. В България и в чужбина отказват да го оперират заради сложността и сериозните последствия.“, разказват близките му.

Лекарството се казва Koselugo и не е регистрирано в България, не се реимбурсира от НЗОК, а приложението му е без алтернатива. Спешно трябва да се започне 1-годишна терапия с него. Важно е да го осигурят за следващите три месеца. Сумата обаче е непосилна за семейството.

Успяват да закупят лекарството само за 2 седмици. Последният прием ще бъде направен следващия понеделник. След това изпадат в безизходица… Нужната сума за закупуването на Koselugo за три месеца е 72 620,21 евро.

След този 3-месечен прием на лекарството, Ивчо трябва да направи нов ЯМР преглед, за да се установи как е подействало лечението и дали е необходимо да бъде увеличена дозата.

„Молим ви, бъдете с нас!. Вашата добрина и подкрепа ще помогнат на Ивчо да не губи вярата!“, обръщат се за помощ от семейството му.

Варианти, чрез които може да подкрепите Иво:

Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG77BUIN95611000723485
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Дарение за Иво Ивов Христов
Още:
– SMS с текст DMS IVCHO на номер 17 777 (1 лв.)
– Като закупите новата му книга от тук – https://www.ozone.bg/product/ti/
– Дарителска банкова сметка в POSTBANK: BG47BPBI79404078032501 – Иво Ивов Христов
– Дарителска банкова сметка в банка ДСК:
BG27STSA93000026650257 – Иво Ивов Христов
– Pay Pal: [email protected] – Иво Христов

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подайте ръка на 27-годишната Божидара, има нужда от вашата помощ
Next: За да оцелее на млада жена й искат 50 000 евро, събрала е едва 5361 лв.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.