Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишен младеж почина внезапно в центъра на Враца
  • Новини

23-годишен младеж почина внезапно в центъра на Враца

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
trasgasidiqideq.jpeg

Кадър Бул нюз, ФБ

Вече е ясно кое е починалото 23-годишно момче във Враца, научи съобщи BulNews.
Tрагичният инцидент е станал снощи, около 23 часа, на ул. „Буюклийска“. За него съобщи единствено медията ни.

Починалият младеж е Алекс Пламенов, който е бил възпитаник СУ „Отец Паисий“.

Според близки на починалото момче, то се е задушило, тъй като си е глътнало езика, но от МВР не потвърждават информацията. По неофициална информация момчето е свирило на тромпет на частни тържества с духов оркестър.

Не изпускай тези оферти:

Трупът на Алекс е транспортиран във врачанската болница и предстои да бъде направена аутопсия, която да установи причината за смъртта.

С брат си живеели в стара къща, пред която има лек автомобил „Сузуки“ Суифт с врачанска регистрация. Колата е със счупено задно стъкло, но на този етап не е ясно дали има връзка между двете събития.

Още криминални новини:

Дошлият на място медицински екип констатирал смъртта на 60-годишната жертва

Брутално убийство след скандал в Слънчев бряг шокира последните останали туристи. Трагедията се разиграла около 20.30 часа снощи в района на уличка, разположена зад ресторант „Джани” и сградите „Палм Резиденс” и „Кристал”, предаде Флагман.

След възникнало пререкание и сбиване 49-годишният криминално проявен А. Ю. от Българово намушкал в областта на гърдите 60-годишен мъж от несебърското село Оризаре.

Дошлият на място медицински екип констатирал смъртта на 60-годишния мъж. След деянието извършителят напуснал местопрестъплението, като е задържан за срок от 24 часа в близост до РСПБЗН – Несебър в Слънчев бряг – запад.

Извършен е оглед на мястото. Иззет е ножът, с който е извършено намушкването. Установени и разпитани за свидетели на инцидента. Извършени са множество процесуално-следствени действия за документиране на деянието. По случая е образувано досъдебно производство.

Още криминални новини:
Кадър БТВ

Войната на пътищата у нас взе нова жертва.

Жена загина при катастрофа в Шумен, потвърдиха за БТА от Областната дирекция на МВР.

По данни на пресцентъра на полицията в града, сигнал за възникнало пътно произшествие на кръгово кръстовище на шуменския булевард „Симеон Велики“, до хипермаркет, е подаден снощи, в 21:18 часа.

Към мястото на катастрофата са насочени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ. Установено било, че са се ударили излизащ от хипермаркета автомобил „Ситроен Саксо“ и „Волво XC60“, който се движел по булеварда.

В болницата в Шумен са откарани две жени, които пътували в ситроена, но едната, на 22 години, е починала. Другата е била контактна при постъпването си в лечебното заведение.

Очевидци на катастрофата казаха пред репортер на БТА, че са станали свидетели на ужасяваща гледка, докато спасителни екипи на пожарната са вадили двете жени от автомобила.

Водачът на автомобила „Волво“ е 18-годишен шуменец, който е задържан. Той е тестван за шофиране след употреба на наркотици. Отчетена е положителна на амфетамин проба. Младежът е правоспособен. Има шофьорска книжка от края на месец май, допълниха от пресцентъра на полицията в Шумен.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефовете нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина
Next: Трагедия: Намериха мъртъв Ангел Байрактаров, изчезнал след смъртни заплахи, продължили години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.