Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишната дъщеря на Боби Михайлов и Мария Петрова е красиво копие и на двамата
  • Новини

23-годишната дъщеря на Боби Михайлов и Мария Петрова е красиво копие и на двамата

Иван Димитров Пешев януари 8, 2023
bboasbiasbas.png

Макар в медиите вниманието да е насочено предимно към най-големия син на футболната легенда Боби Михайлов, Николай, всъщност бившият вратар на националния отбор има още две деца – Бисера, която е дете от първия му брак (заедно с Ники Михайлов) и Елинор, която пък е плод на любовта му с шампионката ни по художествена гимнастика Мария Петрова.

Елинор от години живее и учи в Съединените щати. „България Днес“ се сдоби с актуален кадър, на който хубавицата е облечена стилно и изцяло в черно.

Оказва се, че младата дама е взела най-хубавото и от двамата си родители и определено не можем да кажем на кого прилича повече:

Не изпускай тези оферти:

 

Елинор Михайлова избягва шума около себе си в публичното пространство и не качва снимки в социалните мрежи. Сега обаче се вижда, че тя се е превърнала в страхотна млада дама. Освен това дъщерята на Боби М. е заложила много сериозно на образованието си. Догодина тя трябва да завърши престижен университет зад океана. Преди дни Елинор празнува своя 23-и рожден ден в Америка. Въпреки че е далеч от родителите си, те се чуват постоянно и разговарят чрез видеовръзки. Именно майка й Мария Петрова показа снимката на щерка си и й изпрати послание сърце в социалните мрежи.

Елинор Михайлова прилика

На друг кадър пък се вижда Елинор като малка и грижите, които полага за нея известният й татко, който е шеф на футболния съюз.

 

В Североизточния университет в Бостън дъщерята на Боби и Мария следва политически науки и международни отношения. Нейните планове са един ден да се завърне у нас и да направи кариера в България.

 

Като по-малка Елинор бе тласкана към спорта, но така и не тръгна по стъпките на родителите си. Михайлова беше считана за голяма тенис надежда и дори участваше в държавните шампионати. В крайна сметка самата тя се отказа от тренировките и избра университета. Преди това младата госпожица живя известно време в Барселона.

Тя е много близка със своя по-голям брат Николай Михайлов, който е вратар в „Левски“.

 

Мария Петрова отглежда и Ники М., който е само на 5 години, когато Боби Михайлов и първата му съпруга се развеждат. В пълна тайна пази личния си живот Елинор. Не е ясно дали тя вече има любим мъж до себе си.

Continue Reading

Previous: Почина дъщеря ѝ, а убиецът през цялото време е бил на тази снимка
Next: Красива история: Късмет е да имаш дъщеря! Дъщерята е дар от Бога за родителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.