Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишна жена не си мие зъбите вече 10 години: Резултатът е изумителен
  • Новини

23-годишна жена не си мие зъбите вече 10 години: Резултатът е изумителен

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
ddsatastasrsrasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Много хора се грижат за устната хигиена всеки ден и си мият зъбите сутрин и вечер. Ние сме н научени на това от ранна детска възраст, веднага щом се появят първите зъби.

Специалистите ни разказват за ползите от миенето на зъбите и ни казват какви ще бъдат последствията, ако не ги почистваме. Знаем, че като си мием зъбите, може да избегнем много заболявания и да се отървем от лошия дъх.

Но има хора, които не си мият зъбите и го считат за ненужна процедура. В това е уверено и 23-годишно момиче, което не си мие зъбите в продължение на много години. Какво е станало със зъбите му, след като не ги е почиствало вече 10 години?

Алис Кид е на 23 години и не си мие зъбите в продължение на 10 години.

Младата жена реши да признае защо не го прави. Тя няма навика да си мие зъбите, което е немислимо за много хора. Алис признава, че още от детството си не обичала да мие зъбите си и го правела само когато ѝ напомняли.

Всичко се променило, когато тя започнала да носи скоби (брекети). Момичето е било принудено да мие зъбите си цяла година, по препоръка на лекар. Но после престанало да ги почиства и решило, че никога повече няма да го направи.

Алис КидМомичето не разбира защо хората обръщат толкова много внимание на зъбите си. Алис има красиви бели зъби и не ги е почиствала 10 години. Няма проблеми с тях и няма нужда да ходи при зъболекари.

Как може да имате такива бели зъби и да не ги почиствате?

Алис разкрива тайната на белотата на зъбите си. Тайната е, че тя води здравословен начин на живот. Важно е да внимаваме какво какво пием. Алис не пие кафе, чай, газирани напитки и алкохол, а само вода.

Трябва да се признае, че зъбите ѝ изглеждат по-добре от зъбите на повечето хора, които ги почистват всеки ден. Ако Алис отиде при зъболекар, за да ѝ премахне зъбен камък, той едва ще разбере, че тя вече 10 години не си мие зъбите. И ще се изненада, ако узнае за това.

„Не е нужно да си мия зъбите, аз виждам по зъбите си, че това не им е нужно“, уверена е Алис.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседът е голям хитрец – от години си гледа краставици в бутилки и събира реколта в големи количества
Next: Младоженци се разведоха само два часа след сватбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.