Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишен фермер: Останах си на село, отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов
  • Новини

23-годишен фермер: Останах си на село, отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
grasfdsvdfbfgbfgbgfb.png

Николай Здравков е познат на мнозина потребители на социалните мрежи. Той направо си е Facebook звезда, особено за ловците на истинска храна. Работливото момче атрактивно представя плодовете от труда на цялото си семейство във фамилната градина.

„Останах на село, защото животът ми е тук, а отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов. Вярвам, че можем да върнем българското производство и да не се налага да внасяме зеленчуци и плодове от други страни“, така той описва накратко причините, поради които живее и работи в русенското село Ценово, вместо да потегли за някой голям град, пише Agri.bg.

Зад 23-годишния Николай, който е завършил професионална гимназия с квалификация „фермер“, стои цялото семейство. За успеха на фирмата работят също така неговите родители и брат му Алекс, който е и автор на атрактивните снимки от ежедневната работа в стопанството.

„Още преди години животът ми подсказа да направя най-елементарното – собствен бизнес, за да не се разпилява семейството ни“, споделя Здравко Здравков, бащата на Николай и създател на градината, която храни всички.

В началото карал децата си едва ли не насила да работят на полето, а сега те харесват този труд и сами са поели нещата в свои ръце.

Семейство Здравкови стопанисва 15 дка зеленчукова градина и 3 дка оранжерия.

„С това може да се справим и това работим, за повече просто нямаме сили. Доходите от семейното стопанство ни стигат на 100%, за да се издържаме. Годишно инвестираме по 80 000 – 100 000 лева обратно в стопанството. Всяка пара, която изкарваме, се връща в бизнеса и подобряваме живота си“, разказва Здравко.

От тази година Здравкови имат газ за отопление, разширяват оранжериите, освен това са купили техника и се усъвършенстват, за да им е по-лесно, става ясно от думите му. „Няма ли реализация, значи няма успех“, убеден е бащата.

Отговорът му на въпроса ни за успешните продажби на отгледаната продукция е лаконичен – „Ние сме гъвкави, с моя акъл и с писането на Ники в социалните мрежи нещата се получиха по-лесно.

Така привличаме всички хора, които искат да се хранят с чиста храна да дойдат у дома и да видят на място къде и как отглеждаме зеленчуците“.

Оказва се, че клиентите, които отиват да си купят зеленчуци и плодове на място, имат възможност да влязат и в градините.

Здравко е убеден, че по пазарите всички са прекупвачи и хората трудно стигат до истинска храна. Затова семейство Здравкови са избрали да не ходят по пазарите. Те не стигат дори до областния град, защото стоката им се разпродава директно на купувачите, дошли при тях на място, и на хората, избрали да си направят поръчка през интернет.

„Правим по 400 пратки на седмица“, сподели още Здравко Здравков. Помощта на Ники и неговия брат в това начинание е изключително ценна. На 18 години е другият му син, има и дъщеря, която вече е семейна и дори го е направила горд дядо.

Преди да се захване със семейното стопанство Здравко е работил в селското стопанство като работник.

„Испания ми отвори очите. Видях, че хората там създават сами бизнеса си и го управляват сами“, разказва главата на семейството, който има зад гърба си малък престой в южната държава.

Във фамилната зеленчукова градина се отглеждат 18 вида зеленчуци и плодове. Догодина в производствената листа ще влязат и аспержите, но като цяло опитът показва, че българите все още са консервативни към новите видове зарзават. Домати, краставици, салати, спанак, репички, чесън – за сънародниците ни това е класика.

В началото семейството е отглеждало разсад в малки количества, а сега е един от известните производители. Вече подготвят разсад от 29 сорта домати, от които българските са 15, а останалите са вносни сортове. На новите си клиенти предлагат по 3-4 сорта, а на следващата година те вече знаят какво им е най-подходящо и се връщат да си напазаруват от него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е Голяма Задушница, 9 март – ето какво НЕ се прави в този ден
Next: Става все по-ясно: Ето с това грандиозно шоу bTV ще замени Фермата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.