Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишната Вероника от Пловдив е най-младата тираджийка у нас
  • Новини

23-годишната Вероника от Пловдив е най-младата тираджийка у нас

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
verraosrkasroasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

23-годишната Вероника Стефанова от Пловдив работи една все още нестандартна за жени в България професия. Момичето е най-младата тираджийка у нас и тотално разби клишето, че трябва да си мъж, за да си зад волана на тежкотоварен автомобил.

Пловдивчанката и нейният спътник в живота Петър Пенов, който също практикува тази професия, са избрали живот на колела, а за тяхната вдъхновяваща история ни сподели майката на Вероника – Тони. Тя споделя, че в момента двамата се намират в Италия и няма търпение съвсем скоро да ги посрещне в България и родния Пловдив.

„Очаквам да се приберат около 15 декември. Това ще е един нестандартен подарък за Коледа от мен за нея и годеникът й Петър Пенов.“ – разказва пред Trafficnews майката на Вероника – Тони Стефанова.

Вероника е родена на 14 юни 1996 година в Пловдив. Завършва Рекламна графика в СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Пловдив, а по-късно и Графичен дизайн в ЧПК „Омега“.

Петър е четири години по-голям от Вероника и е ученическата й любов, а погледите им за първи път се срещат, когато са в 5-ти клас, разбра Ко4.

С течение на времето приятелството прераства в любов. По-късно идва период на раздяла, ако може да бъде наречена така, тъй като Петър се обръща към своята любима с трогателните думи „Ще те чакам да станеш на 18 години и тогава пак можем да бъдем заедно.“ И наистина става така!

Оттогава до ден днешен те са неразделни, а преди няколко месеца, навръх рождения й ден – 14 юни, Петър пада на колене пред своята любима с пръстен в ръка и въпрос „Ще се омъжиш ли за мен?“, а тя без ни най-малко да се замисли отговаря с така чаканото „Да“.

Петър дълго време работи като тираджия и именно това е причината бензинът в кръвта на Вероника да се запали. Година и половина тя пътува с Петър в чужбина – Италия, Германия, Белгия. След това решава да изкара шофьорски курс за тежкотоварни автомобили и на 8 октомври е назначена официално на работа в транспортна фирма ПИМК.

„Никога не съм мислила, че дъщеря ми ще кара тир. В началото бях шокирана и все повтарях, че мама не я е гледала 23 години, за да стане тираджийка. Но тя го реши и каза, че нищо не може да повлияе на нейното решение. Сега е много доволна и щастлива.“ – разказа майка й Тони Стефанова.

Приятелите й също реагират странно и са искрено учудени от решението на Вероника. В същото време и се възхищават за смелостта и за това, че въпреки, че тираджийството е по-популярно като мъжка професия, тя се справя и го прави с желание.

В момента Петър и Вероника карат един тир. Двамата работят по 16 часа – през половината време спират по паркинги, където си готвят, къпят се и лягат да почиват. Почивните им дни са в събота следобед и неделя, като обикновено гледат телевизия, пазаруват си и се събират с колеги, превърнали се в приятели.

„На нея много й харесва, дори много пъти ми е споделяла, когато не е на работа, че не може да си намери нещата във вкъщи и чака с нетърпение да си отиде в нейната боксониерка, за да й е всичко на една ръка разстояние. Харесва й този начин на живот и времето й лети много бързо“ – завършва своя разказа най-близкият човек на Вероника – нейната майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-голямото съкровище на Балканите е скрито в Стара планина
Next: Път към рая. Семейства на загинали в катастрофа се утешават с необикновена снимка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.