Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 25-годишно момиче пусна обява, че си търси богат съпруг – вижте какво ѝ отговори един от най-известните банкери
  • Новини

25-годишно момиче пусна обява, че си търси богат съпруг – вижте какво ѝ отговори един от най-известните банкери

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
sdfglkmsdflkmhmgfdhkdfkhgf.png

Търсейки си богат съпруг, това 25-годишно момиче се регистрира в сайт за запознанства. Нейното послание към потенциалните кандидати звучи по следния начин :

Няма да ви лъжа защо съм тук. Тази година аз навършвам 25 години и съм много привлекателна. Притежавам добър вкус и чувство за стил. Искам да се омъжа за човек, който изкарва 500 хил. долара и повече годишно.

Вероятно ще решите, че съм алчна, но в Ню Йорк този, който изкарва милион годишно, се счита просто за представител на средната класа.

Моите изисквания не са толкова високи. Има ли някой на този сайт, който има годишен доход 500 хил. долара? Или пък всички вие сте вече женени? И още един въпрос: Какво трябва да направя, за да се омъжа за такъв богаташ като теб?

Сред тези, с които съм се срещала до момента, най-богатият печелеше 250 хил. долара годишно и изглежда, че това за мен е таванът. Но ако човек възнамерява да се премести в най-скъпия квартал на Ню Йорк, това е абсолютно недостатъчно.

Можете ли да ми отговорите на няколко интересуващи ме въпрса? Като например:
Къде обикновено излизат най-богатите ергени? (Моля, посочете заведения, клубове, ресторанти, спортни зали. Желателно – с адреси)
В коя възрастова група е най-добре да се целя?

Защо повечето жени на богаташите са с абсолютно обикновена външност?
Как решавате коя жена може да бъде ваша съпруга и коя – просто приятелка? (моята цел е да се омъжа).

Г-ца Прекрасна
Ето и отговорът, който получава младата дама от изпълнителния директор на една банка:

Скъпа госпожице Прекрасна,

Прочетох твоя пост с голям интерес, и предполагам, че има много момичета като теб наоколо, които имат подобни въпроси. Позволи ми да анализирам твоя казус като професионалист финансист.

Моят годишен доход е повече от 500 хил. долара, което съвпада с твоите изисквания, но се надявам, че никой не вярва, че бих си губил времето тук.

Като бизнесмен бих ти казал, че е лошо решение да се оженя за теб. Отговорът е лесен, така че ми позволи да обясня.

Ако оставим настрана подробностите, това, което се опитваш да направиш, е сделка, в която да размениш „красота“ срещу „пари“. С други думи, лицето А доставя „красота“, а лицето Б плаща за нея. Всичко е честно и почтено.

Въпреки това обаче, има един огромен проблем – твоята красота ще повехне, а моите пари няма да изчезнат без достатъчно основателна причина. И истината е, че моят доход може да се увеличава от година на година, но ти няма да ставаш по-хубава с времето.

Следователно, от икономическа гледна точка, аз съм актив с покачваща се стойност, а ти си обезценяващ се актив – и то обезценяващ се в геометрична прогресия.

И ако това е единственият ти актив, твоята стойност ще бъде много по-ниска след 10 години.
Ако говорим с термините на Уол Стрийт, всяка търговска сделка има позиция. Отношенията с теб също са търговска сделка.

Когато пазарната цена на един актив пада, ние го продаваме – да притежаваш такива активи е просто безсмислено. Същото е и с брака, който ти желаеш. Колкото и жестоко да звучи, най-мъдрото решение за бързо и стремително обезценяващи се е активи е да бъдат продадени или дадени под аренда.

Мъжете, които печелят повече от 500 хил. долара годишно, няма как да са глупаци. Така че те, включително и аз, единствено биха се срещнали с теб, но не биха се оженили за теб.
Ще ти дам един съвет – зарежи това търсене на богат съпруг. По-добре се опитай самата ти да забогатееш и да изкарваш над 500 хил. долара доход. Тогава може и да намериш някой богат глупак.

Надявам се, че този отговор ще ти помогне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кои са професиите за пенсия, спадащи към първа категория на труд
Next: Българите гурбетчии изтръпнаха, спират им кранчето за Великобритания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.