Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 25-г дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-г мъж, развръзката бе изненадваща
  • Новини

25-г дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-г мъж, развръзката бе изненадваща

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
dshuutueuterq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В следващите редове ще ви разкажа за историята на дъщерята на моята приятелка Кейти. Момичето реши да се омъжи за доста по-върастен мъж, а това, което последва, беше страшно.

Щерката на Кейти бе на 25 години. Учеше в университет и доколкото знам работеше. Бе в среда от млади хора, образовани, но не с особено впечатляващи финанси.

Дъщеря й непрестанно намирала кусури на всички. Даже по едно време се шегувахме, че просто търси съвременния Ален Делон. И ето, че изведнъж той се появи за нея…

Когато щерката на Кейти представила бъдещия си съпруг на нея и мъжа й те били в ступор. Близо седмица изпаднали в будна кома и буквално съществували на автопилот. Та, избраникът на дъщеря им бил с 14 години по възрастен от бащата на булката. Това не е всичко…

Той има двама сина – един на 40 години и един на 37-годишна възраст. Те също са много по-възрастни от дъщеря им.

Момичето се опитало да убеди семейството си, че е сигурна в избора си и ги помоли да приемат избраника й. Родителите й пък опитваха да я убедят в обратното, но отсреща получаваха само отговора „Обичам го“.

Бъдещият младоженец изглеждал по-млад за възрастта си, не бил беден, имал си хубава работа. Той обаче бил на 60, а детето им едва на 25 години.

Тогава щерка й поставила ултиматум: „Или приемате ситуацията и нас или се изнасям да живея при него и никога повече няма да ви проговоря или да ми видите очите“, заклело се момичето.

Напрежението в семейството се покачило, мъжът на Кейти дори пропушил от нерви за първи път в живота си. В крайна сметка Кейти и мъжът й се примирили и вдигнали сватба за дъщеря си.

На сватбата видях въпросния мъж – изглеждаше добре, но видимо стар. Стана ясно, че има страшно много пари и не знам защо си мисля, че не само любовта ги държи заедно.

Половин година след събитието двамата обаче още са щастливи. Всичко е много странно. Ако този брак е за пари? Но Кейти и мъжът й винаги са имали достатъчно.

В крайна сметка мъжът на щерка им им благодарил, защото тя го карала да изживее младините си отново. Вие какво мислите, възможна ли е любов при такава огромна възрастова разлика?/jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Удар! Русия забранява на българи да влизат на територията й?
Next: Предаваме от МС от където Лена Бориславова разтърси държавата с жестоки обвинения: Удобна бухалка

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.