Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 25-г дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-г мъж, развръзката бе изненадваща
  • Новини

25-г дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-г мъж, развръзката бе изненадваща

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
dshuutueuterq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В следващите редове ще ви разкажа за историята на дъщерята на моята приятелка Кейти. Момичето реши да се омъжи за доста по-върастен мъж, а това, което последва, беше страшно.

Щерката на Кейти бе на 25 години. Учеше в университет и доколкото знам работеше. Бе в среда от млади хора, образовани, но не с особено впечатляващи финанси.

Дъщеря й непрестанно намирала кусури на всички. Даже по едно време се шегувахме, че просто търси съвременния Ален Делон. И ето, че изведнъж той се появи за нея…

Когато щерката на Кейти представила бъдещия си съпруг на нея и мъжа й те били в ступор. Близо седмица изпаднали в будна кома и буквално съществували на автопилот. Та, избраникът на дъщеря им бил с 14 години по възрастен от бащата на булката. Това не е всичко…

Той има двама сина – един на 40 години и един на 37-годишна възраст. Те също са много по-възрастни от дъщеря им.

Момичето се опитало да убеди семейството си, че е сигурна в избора си и ги помоли да приемат избраника й. Родителите й пък опитваха да я убедят в обратното, но отсреща получаваха само отговора „Обичам го“.

Бъдещият младоженец изглеждал по-млад за възрастта си, не бил беден, имал си хубава работа. Той обаче бил на 60, а детето им едва на 25 години.

Тогава щерка й поставила ултиматум: „Или приемате ситуацията и нас или се изнасям да живея при него и никога повече няма да ви проговоря или да ми видите очите“, заклело се момичето.

Напрежението в семейството се покачило, мъжът на Кейти дори пропушил от нерви за първи път в живота си. В крайна сметка Кейти и мъжът й се примирили и вдигнали сватба за дъщеря си.

На сватбата видях въпросния мъж – изглеждаше добре, но видимо стар. Стана ясно, че има страшно много пари и не знам защо си мисля, че не само любовта ги държи заедно.

Половин година след събитието двамата обаче още са щастливи. Всичко е много странно. Ако този брак е за пари? Но Кейти и мъжът й винаги са имали достатъчно.

В крайна сметка мъжът на щерка им им благодарил, защото тя го карала да изживее младините си отново. Вие какво мислите, възможна ли е любов при такава огромна възрастова разлика?/jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Удар! Русия забранява на българи да влизат на територията й?
Next: Предаваме от МС от където Лена Бориславова разтърси държавата с жестоки обвинения: Удобна бухалка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.