Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 25-г дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-г мъж, развръзката бе изненадваща
  • Новини

25-г дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-г мъж, развръзката бе изненадваща

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
dshuutueuterq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В следващите редове ще ви разкажа за историята на дъщерята на моята приятелка Кейти. Момичето реши да се омъжи за доста по-върастен мъж, а това, което последва, беше страшно.

Щерката на Кейти бе на 25 години. Учеше в университет и доколкото знам работеше. Бе в среда от млади хора, образовани, но не с особено впечатляващи финанси.

Дъщеря й непрестанно намирала кусури на всички. Даже по едно време се шегувахме, че просто търси съвременния Ален Делон. И ето, че изведнъж той се появи за нея…

Когато щерката на Кейти представила бъдещия си съпруг на нея и мъжа й те били в ступор. Близо седмица изпаднали в будна кома и буквално съществували на автопилот. Та, избраникът на дъщеря им бил с 14 години по възрастен от бащата на булката. Това не е всичко…

Той има двама сина – един на 40 години и един на 37-годишна възраст. Те също са много по-възрастни от дъщеря им.

Момичето се опитало да убеди семейството си, че е сигурна в избора си и ги помоли да приемат избраника й. Родителите й пък опитваха да я убедят в обратното, но отсреща получаваха само отговора „Обичам го“.

Бъдещият младоженец изглеждал по-млад за възрастта си, не бил беден, имал си хубава работа. Той обаче бил на 60, а детето им едва на 25 години.

Тогава щерка й поставила ултиматум: „Или приемате ситуацията и нас или се изнасям да живея при него и никога повече няма да ви проговоря или да ми видите очите“, заклело се момичето.

Напрежението в семейството се покачило, мъжът на Кейти дори пропушил от нерви за първи път в живота си. В крайна сметка Кейти и мъжът й се примирили и вдигнали сватба за дъщеря си.

На сватбата видях въпросния мъж – изглеждаше добре, но видимо стар. Стана ясно, че има страшно много пари и не знам защо си мисля, че не само любовта ги държи заедно.

Половин година след събитието двамата обаче още са щастливи. Всичко е много странно. Ако този брак е за пари? Но Кейти и мъжът й винаги са имали достатъчно.

В крайна сметка мъжът на щерка им им благодарил, защото тя го карала да изживее младините си отново. Вие какво мислите, възможна ли е любов при такава огромна възрастова разлика?/jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Удар! Русия забранява на българи да влизат на територията й?
Next: Предаваме от МС от където Лена Бориславова разтърси държавата с жестоки обвинения: Удобна бухалка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.