Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 26 април! Министър с голяма новина за 534 000 пенсионери
  • Новини

26 април! Министър с голяма новина за 534 000 пенсионери

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
vsdfbdfbfgdbfngfhnghnhg.png

Общо 534 000 пенсионери ще получат добавка от 100 лева за Великден. Тя ще бъде изплатена от Националния осигурителен институт на 26 април, за да може възрастните хора, които живеят под прага на линията на бедност, да получат парите преди празниците. Това съобщи в предаването „Защо, господин министър?“ по bTV служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов.

Беше взето решение от Народното събрание на всички лица, които получават пенсии под линията на бедност от 526 лв. да се изплатят по 100 лв., припомни той.

„Когато има подобен критерий като тези 526 лв., винаги има хора, които са близко до него и не получават добавки. Народното събрание реши да се дадат само на най-бедните и най-уязвимите, за тях те са и най-важни, защото наистина ще им помогнат“, каза още Ивайло Иванов.

Той каза, че ресурсите на НОИ не стигат за бонуси на всички пенсионери. Те са 2,4 милиона, това би струвало 200 милиона лева, а НОИ не разполага с тях.

Бонусите не трябва да се обвързват с пенсионната система, те се изплащат от Националния осигурителен институт, но това е изцяло политическо решение – дали да се предостави такава сума, коментира служебният министър на труда и социалната политика. Те не почиват нито на приноса на лицата в осигурителната система, нито на някакви други критерии. Те почиват на решението, което се взема, отбеляза той.

„Принципната ми позиция е, че когато се изплащат подобни бонуси, те не трябва да попадат в пенсиите и по този начин да се влияе на пенсионната система и осигурителната система на държавата“, каза Ивайло Иванов. Когато те се изплащат отделно, както сега – само технически се използва базата данни на Националния осигурителен институт, не са свързани с осигурителната система и не влияят на пенсията, обясни той.

Не мисля, че подобно изплащане би повлияло на хората, все пак изборите са след два месеца – това е прекалено дълъг срок, за да повлияе на решенията им, отбеляза служебният министър в отговор на въпрос дали даването на добавки е свързано с предизборната кампания, каза министърът.

В момента се прави анализ, за да се огледа първият стълб на пенсионната система, анализът се прави от Министерството на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, за да може да се види, където има пропуски, каза Ивайло Иванов.

„Налага се да са прегледат нещата на първо място заради демографската картина в страната. Не само в България, но и в цяла Европа, демографската картина е доста сложна, тъй като имаме по-дълга продължителност на човешкия живот и по-дълго се изплащат пенсии, а също така все по-малко хора са заети, за да внасят тези осигуровки и те да покриват разходите за това“, отбеляза той.

Ивайло Иванов посочи още, че служебното правителство може да изготви анализа, но не може да направи цялата промяна. Ако се налага такава, тя трябва да мине през парламента, заяви той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До 5000 лева заплата за тази работа във Варна, търсят се 700 души
Next: Дават по 130 лева на ден на пенсионери за тази работа и няма кой един инструмент да подаде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.