Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 27-годишен се ожени и пристигна в България, но загина в Странджа
  • Новини

27-годишен се ожени и пристигна в България, но загина в Странджа

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
asdckdsakkdfkvdfkvfd.png

За последните две години на територията на страната има над 90 загинали мигранти. Над 630 са сигналите за предполагаеми смъртни случаи само през 2023 година. Стотици са молбите за издирване на изчезнали, подадени от роднини.

Една от малкото неправителствени организации, които работят с бежанци и мигранти в България, е старозагорската „Мисия Криле.“ Директорът на фондацията Диана Димова коментира пред БНР смъртните случаи.

 

„Няма официална статистика. Официално изисканата информация от телефон 112 показва, че за последните четири години до 2023, сигналите за бедстващи мигранти на територията на страната са над 7 000.

През миналата година само във фондация „Мисия Криле“ са приели над сто сигнала за хора, които имат нужда от помощ или са загинали.

„За съжаление по-късно разбираме при последващите действия, че над 95 процента от тях са загинали.“

Много от бежанците, с които Диана Димова и колегите й работят, разказват, че труповете в Странджа са навсякъде.

„Някои от тези тела са били видимо в състояние, което показва, че става въпрос за смърт преди много, много време. Много близки все още търсят своите изчезнали синове, бащи, съпрузи.“

Един от стотиците случаи е на сириеца Маруан Мустафа Ал-Ассаф. Той загива в Странджа при опит да потърси нов живот. Историята разказва братовчед му Мандух Мустафа, който трябва да придружи тялото до Сирия.

„С мен се свърза брат му от Сирия. Каза, че Маруан е някъде в гората в България. Искаше да помогна. Ходих до Бургас в моргата, за да разпозная тялото.“

Маруан Мустафа Ал-Ассаф загива на 27 години на 16 декември 2023. Бяга от войната, продължава братовчед му Мандух Мустафа.

„Шест месеца след сватбата, реши да дойде в България. Жена му беше бременна. Сега остави сираче. В Сирия няма живот. За съжаление с него се случи най-лошото.“

Студът е бил много голям, споделя Мандух Мустафа. Приятел на Маруан, от групата, с която той е преминал границата, съобщава на семейството, че е мъртъв.

„Оставил го там и пратил координатите, локацията, за да може някой да го намери.“

Тялото е намерено на 17 декември, покрито със сняг. Случаят на Маруан не е единствен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не забеляза, че това 9-годишно момче живее само вкъщи 2 години: Причината ще ви разбие сърцето
Next: Предупреждение! В България се продава странна захар, която дори не се разтваря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.