Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 27-годишен се ожени и пристигна в България, но загина в Странджа
  • Новини

27-годишен се ожени и пристигна в България, но загина в Странджа

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
asdckdsakkdfkvdfkvfd.png

За последните две години на територията на страната има над 90 загинали мигранти. Над 630 са сигналите за предполагаеми смъртни случаи само през 2023 година. Стотици са молбите за издирване на изчезнали, подадени от роднини.

Една от малкото неправителствени организации, които работят с бежанци и мигранти в България, е старозагорската „Мисия Криле.“ Директорът на фондацията Диана Димова коментира пред БНР смъртните случаи.

 

„Няма официална статистика. Официално изисканата информация от телефон 112 показва, че за последните четири години до 2023, сигналите за бедстващи мигранти на територията на страната са над 7 000.

През миналата година само във фондация „Мисия Криле“ са приели над сто сигнала за хора, които имат нужда от помощ или са загинали.

„За съжаление по-късно разбираме при последващите действия, че над 95 процента от тях са загинали.“

Много от бежанците, с които Диана Димова и колегите й работят, разказват, че труповете в Странджа са навсякъде.

„Някои от тези тела са били видимо в състояние, което показва, че става въпрос за смърт преди много, много време. Много близки все още търсят своите изчезнали синове, бащи, съпрузи.“

Един от стотиците случаи е на сириеца Маруан Мустафа Ал-Ассаф. Той загива в Странджа при опит да потърси нов живот. Историята разказва братовчед му Мандух Мустафа, който трябва да придружи тялото до Сирия.

„С мен се свърза брат му от Сирия. Каза, че Маруан е някъде в гората в България. Искаше да помогна. Ходих до Бургас в моргата, за да разпозная тялото.“

Маруан Мустафа Ал-Ассаф загива на 27 години на 16 декември 2023. Бяга от войната, продължава братовчед му Мандух Мустафа.

„Шест месеца след сватбата, реши да дойде в България. Жена му беше бременна. Сега остави сираче. В Сирия няма живот. За съжаление с него се случи най-лошото.“

Студът е бил много голям, споделя Мандух Мустафа. Приятел на Маруан, от групата, с която той е преминал границата, съобщава на семейството, че е мъртъв.

„Оставил го там и пратил координатите, локацията, за да може някой да го намери.“

Тялото е намерено на 17 декември, покрито със сняг. Случаят на Маруан не е единствен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не забеляза, че това 9-годишно момче живее само вкъщи 2 години: Причината ще ви разбие сърцето
Next: Предупреждение! В България се продава странна захар, която дори не се разтваря

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.