Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 28-годишна лекарка обикаля 6 села, за да лекува забравени от Бога хора
  • Новини

28-годишна лекарка обикаля 6 села, за да лекува забравени от Бога хора

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
isisisisiisisisis.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Младата жена избрала да се посвети на общата медицина и най-близкия контакт с хората, нуждаещи се от здравна помощ, пише ТОП новини

МАЛЦИНА СА МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ, ДРЪЗНАЛИ ДА ГРАДЯТ КАРИЕРА НА СЕЛО. Една от тях е д-р Елена Вацова, която се грижи за здравето на живущите в шест малки населени места в областта. Тя споделя, че се чувства удовлетворена от работата и шанса да бъде възможно най-близо до пациентите, опознавайки и приемайки всеки със своите особености и характер.

Категорична е, че хората в селата са изключително топли и винаги намират начин да я изненадат приятно и да сгреят сърцето й с мили думи. За почти всички тя е на възрастта на внуците им, затова и често се случва бабите и дядовците да забравят за официалностите и директно да се обръщат към нея с думите „момиче“ или дори „миче“. Не се обижда и не се сърди, а се радва, че е спечелила доверието им.

Д-р Вацова е на 28 години, от Плевен. Завършила е медицина в родния си град, а да тръгне по пътя на най-хуманната професия, било детската й мечта. Казва, че го почувствала като призвание и никой от семейството й няма пръст във взимането на решение за професия, още повече че е първият медик във фамилията.

„Имам интерес към общата медицина и исках да работя като личен лекар. Практиката на д-р Пламен Латев от Павликени е много голяма, обхваща пациенти освен в Павликени и в няколко села. Така започнах работа при него, защото е невъзможно да покрива всички населени места“, сподели Елена.

ТАКА ПОЕЛА АНГАЖИМЕНТА ДА ЛЕКУВА ХОРАТА В ЛЕСИЧЕРИ, МИХАЛЦИ, ВЪРБОВКА, ДИМЧА, ГОРНА И ДОЛНА ЛИПНИЦА.

Вече година и половина е в услуга на пациентите в тези села и дори познава хората поименно.

д-р Елена Вацова„В практиката на личен лекар контактът с хората е най-близък и имаме възможност да проследим ефекта от работата си във времето. Ние разчитаме повече на сетивата си и личния досег с пациентите, на опита с времето и лекарската интуиция. Съвременната медицина крие риск от това високоспециализираните изследвания да опровергаят контакта с пациентите, а реалният досег нищо не може да го замени“, твърди д-р Вацова.

28-годишната жена подчерта, че познанството с пациентите много помага в работата и засилва бързото ориентиране в здравните проблеми на всеки, който дойде да търси помощ в кабинетите, където дежури. При първите срещи с пациентите заради възрастта й те дори не били сигурни дали тя е лекар, или медицинска сестра.

С времето обаче тя спечелила доверието им с търпение и усмивка, която не виждали, но долавяли изпод предпазната маска.

„Забелязвам, че в шестте села, където е характерен селскостопанският труд, са много често срещани дископатии, дискови хернии и други ставни страдания, и разбира се, сърдечносъдовите заболявания, които са най-разпространените в България и сред представителите на третата възраст“, обобщи тя.

ОТЧИТА, ЧЕ В МОМЕНТА ЗАБЕЛЯЗВА РЪСТ НА ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙВА ЗАРАДИ ЧЕТВЪРТАТА COVID ВЪЛНА. Обяснява си това с наличието на свръхинформация за заразата, която ежедневно се тиражира от медиите.

Д-р Вацова работи и в Спешния център в Плевен, където дава 12-часови дежурства.

„В практиката мога да проследявам пациентите във времето, а когато посещавам адрес с линейката, трябва да се действа в спешен порядък: коми, катастрофи, алергични реакции. Като млад лекар за мен е предизвикателство да съчетавам тези различни области в медицината. Няма да забравя първия ми домашен адрес като личен лекар. Не тръгнах с мисълта, че може да е спешно. Жената беше в тежко състояние, сърдечно болна и със сатурация 50. Оказа се, че има желязодефицитна анемия. Коригирахме сърдечната функция и анемията в домашни условия и сега е добре“, разказа младата лекарка.

За момента планира да съчетава двете длъжности, но отчита, че няма да е възможно това да продължи много дълго. След като натрупа още малко опит, ще остане само на кабинет като общопрактикуващ медик.

В свободното си време Елена се занимава любителски с латиноамерикански танци. Усвоила е стъпките на салса, бачата и кизомба и с тях разпуска от натовареното ежедневие.

Галина ГЕОРГИЕВА / БОРБА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозен българин цери безплатно пътници в столичния автобус 76
Next: Тома ги довърши! Безпрецедентна имитация на Бяла роза

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.