Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 години и 6 месеца затвор за Тачо на Жени Калканджиева
  • Новини

3 години и 6 месеца затвор за Тачо на Жени Калканджиева

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
tachhohojeenin.jpg

Съпругът на Жени Калканджиева Стефан Манов-Тачо е осъден на 3 години и шест месеца затвор. Наказанието му е, защото преди две години заплашил свой съсед. Той се обърнал към него с думите: „Ще те убия, ще те разфасовам, няма да влезеш повече в този вход“.

Решението на Софийския градски съд не е окончателно, Тачо може да се обжалва пред ВКС.

До делото се стигна, след като на 18 април 2020 г. Тачо налетя на съседа си Георги Василев, който му направил забележка, че от дома на бившата миска и мъжа й постоянно се чувала силна музика, а купоните не спирали. Думите на Тачо предизвикали страх у съседа, смятат магистратите.

За да потушат скандала, на мястото пристигнали три патрулки, извикана била и линейка.

Не изпускай тези оферти:

Георги и приятелката му тогава подали жалба срещу Тачо за побоя, а също и за силния шум и нарушаване на обществения ред. Мъжът на Жени пък прекара в ареста 24 часа.

Още криминални новини:

В шок съм, че внучката ми е обвинена в убийството на баба си Виолета. Аз от много години не поддържах връзка нито с нея, нито с баба й. О, боже, още не съм на себе си от случилото се! Какво да ви кажа – то когато се тръгне по този път, нещастие се случва, мъчно ми е.“

Това каза пред „България днес“ големият режисьор акад. Людмил Стайков, чиято внучка Ивет Стайкова бе обвинена в убийството на баба си – актрисата Виолета Донева.

Възрастната жена бе намерена убита в апартамента си в столичния квартал „Изток“ на 22 октомври. Полицията работи по няколко версии, преди да обвини 18-годишната девойка за извършеното престъпление. Ивет Стайкова е единствената дъщеря на сина на Виолета Донева и бившия й мъж – Людмил Стайков. Вследствие опиатите, които е взимало момичето, е развило шизофрения и е било настанявано в психиатрия.

Според непотвърдена информация допреди няколко години девойката е била ученичка в столичното 76-о ОУ „Уилям Сароян“. Тя е била изключена заради много отсъствия и оттогава не е продължавала образованието си.

Ивет Стайкова е зависима от наркотици през последните 4 г., а седмица преди да бъде обвинена за убийството на баба си – актрисата Виолета Донева, е намушкала приятеля си Виктор с нож в гърба. Това стана ясно в Софийския градски съд в понеделник. Арестуваната и окована с пранги на краката Ивет помоли за домашен арест, за да може да учи като частна ученичка, но магистратите решиха да я задържат под стража.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Жестока катастрофа с много убити край Варна, страшно е
Next: Родители на ученици изпищяха ядосани! Училищата искат да започнат да ги глобяват

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.