Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3-годишно детенце от Каварна има нужда от помощ
  • Новини

3-годишно детенце от Каварна има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
vsvkasvkasokra.png

Снимка: Facebook/Да помогнем на Марти

3-годишно детенце от Каварна има нужда от помощ. Марти се бори с тежка диагноза – диагностициран е с острата лимфобластна левкемия в УМБАЛ Света Марина-Варна. Лекари от морската столица успяха да вземат необходимите за лечението му стволови клетки от братчето му. Сега обаче предстои дълъг и скъп курс на лечение, съобщава „Нова Варна“.

“Родителите на Марти се обадиха притеснени, по повод на едни случайно направени изследвания. Тъй като детенцето се е оплаквало от болки в корема, се оказа, че хемоглобинът е много нисък и останалите клетки също липсват. Това са белите кръвни клетки левкоцити и тромбоцити. Това е крайно необичайно. всичко да е наведнъж”, разказва д-р Валентин Щерев, близък на семейството пред gospodari.com.

Лечението на Марти би могло да продължи доста дълго време – от 4 месеца до 1 година. Вероятно за него ще бъде нужна сума от 190 000 евро. Като сумата все още не е сигурна, а ориентировъчна, тъй като това са прогнозни данни от други хора, които са минали по същия път.

Не изпускай тези оферти:

Мартин е на 3 години и на 16.12.2022 г. е диагностициран с острата лимфобластна левкемия в УМБАЛ Света Марина-Варна. Направени са всички необходими изследвания, предстоят да се направят и още такива. Предвид това как протича развитието на болестта е започнато незабавно лечение и е назначена химиотерапия.

“Предстои да се изпратят всички резултати и изследвания в болница във Франция относно лечението на детето. Силно се надяваме, че терапията приложена му тук ще повлияе спирането и премахването на болестта, но е важно да имаме и втори план за действие в случай на необходимост и да бъдем подготвени.

На всички е ясно, че лечението в чужбина е скъпо и непосилно за хора, работещи на една заплата. За това молим всеки, който желае и има възможност да помогне на това детенце и на родителите му в борбата с тежката диагноза, да го направи на посочената банкова сметка. В случай, че средствата не бъдат използвани, ще бъдат възстановени по сметка на наредителите или дарени за лечение на други деца в нужда”, пишат организатори на кампанията в помощ на Марти във Фейсбук.

Дарителска сметка в лева:
BG66STSA93000029573717
Мариян Огнянов Цанев – баща на Мартин
основание: за лечение на Мартин

Paypal: @MARIYANTSANEV
[email protected]

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край! От 1 февруари вече няма да може да плащате с тези банкноти
Next: Тъжна вест! Българските медици потънаха в скръб – отиде си известен и обичан хирург

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.