Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 причини да НЕ оставяте вратата на пералнята отворена
  • Новини

3 причини да НЕ оставяте вратата на пералнята отворена

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
dsgfdvxcbvcbdgdger.png

Второ, водата, която остава вътре в урда след пране, предпазва вътрешните механизми, включително тръбите и дренажната помпа.

В опит за проветряване на барабана и премахване на остатъчната вода, се нарушават конструктивните характеристики на уреда.

Факт е, че винаги трябва да има известно количество вода в уреда(от 0,5 до 2 литра). Това е изискване на производителя.

Трето, водата вътре в уреда също така е необходима, така че останалата прах и тъканни влакна (мъх и конци) да останат суспендирани след пране и да бъдат отмити при следващото стартиране на уреда. Ако постоянно отваряте вратата, всички тези малки частици изсъхват и да се отлагат по повърхността на нагревателните елементи, скъсявайки техния експлоатационен живот.

 

В допълнение, вратата на уреда може просто да провисне, когато е отворена. Пантите, коитоя придържат, не са предназначени за такива натоварвания. А това от своя страна може да доведе до ускорено износване на вътрешните елементи на заключващото устройство на люка и до грешки в позицията му на затваряне и дори заклинване на вратата.

Почти всички горепосочени проблеми се отнасят и за пералните машини с горно зареждане. Въпреки факта, че дизайнът на вертикалните люкове се различава от стандартните люко, също не се препоръчва вратите н тези уреди да се оставят отворени между циклите на пране.

Освен това вратите на вертикалните машини най-често имат куха конструкция.

Затова още един проблем очаква собствениците им. Ако постоянно държите капака отворен между циклите, влагата, която се натрупва под капака по време на пране, постоянно тече към пантите, като постепенно измива смазката от тях. С течение на времето това води до корозия на скобите, които държат капака вертикално и той започва да виси.

Не забравяйте, че ако оставяте вратата на този уред отворена, рискът от случайна повреда се увеличава особено ако имате деца или домашни любимци. В случая от съображения за сигурност е добре вратата на уреда да се затваря.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иде Архангелова задушница: Спазват се строги правила, задължително трябва да носите…
Next: Скръбна вест! Почина известен професор и голям българофил

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.