Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 хиляди лева заплата и купон на макс: Еконт търси много хора за работа
  • Новини

3 хиляди лева заплата и купон на макс: Еконт търси много хора за работа

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
ashasbrejtrjfgjgf.png

В мрежата се върти усилено видео от купон на младежи в помещение, което изглежда като маза или някакво подземие.

Доброто настроение се в ритъма на чалга. А купонът е на работници в куриерската фирма на Николай Събев „Еконт“.

Това се е разбира веднага от фирмените фланелки на купонджиите.

Събитието едва ли е в някой офис на фирмата, но помещението е доста интересно.

То е под земята, а може и да е в склад.

Един от служителите особено целенасочено показва принадлежността си към колектива, като предпочита да показва логото на гърба на блузата си, вместо лицето си.

Коментарите към кадрите от партито са най-различни. „Ето защо се бавят доставките!“, пише един от зритемите. Друг добавя: „ЕЙЙЙ, А АЗ МАРАТОНКИ ЧАКАМ ОТ ВАС“.

Разбира се, коментарите са шеговите. Фирмата е доста точна в обслужването, макар и да стават недоразумения.

 

Повечето коментари обаче са добронамерени, като хората споделят, че не виждат нищо лошо младите колеги от която и да е фирма да купонясват.

Вероятно това става след работно време, както най-вероятно е в този случай.

Според някои вероятно става въпрос за специален повод.

 

Появиха се предположения, че купонът се вихри в някое служебно помещение на фирмата, но това са просто спекулации.

 

Има и друго предположение, и то е, че това видео е от месец юли, когато компанията празнува своите 30 години.

На страницата ѝ във Фейсбук беше пуснато видео от официалното празнуване на годишнината, което обаче е стилно, изискано и с доста интересна визуална презентация.

В един момент дори на екрани се появяват снимките на всички служители.

 

Като нищо на видеото с чалгата и размазаните погледи да става въпрос за неформално продължение на тъкмо това празненство. Или пък на алтернативно парти на служителите някъде из страната.

Във Фирмата работят над 4500 души.

В момента има около 30 обяви в jobs.bg.

Заплатите не са никак ниски.

Например за складов работник в логистичен център в София се дават между 2 и 3000 лева заплата.

За асистент заплатата е 2700 лева.

За куриер логистик предлаганата заплата е до 1800 лева.

Има и по-високоплатени длъжности.

За главен счетоводител заплатата е 4000 лева.

Във Варна за складов работник се дава заплата между 2200 и 2700 лева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте как извеждат Божков с тежка охрана от летището
Next: Първи подробности за смъртоносния удар, оставил четири трупа на фенове на Левски

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.