Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 хиляди лева заплата и купон на макс: Еконт търси много хора за работа
  • Новини

3 хиляди лева заплата и купон на макс: Еконт търси много хора за работа

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
ashasbrejtrjfgjgf.png

В мрежата се върти усилено видео от купон на младежи в помещение, което изглежда като маза или някакво подземие.

Доброто настроение се в ритъма на чалга. А купонът е на работници в куриерската фирма на Николай Събев „Еконт“.

Това се е разбира веднага от фирмените фланелки на купонджиите.

Събитието едва ли е в някой офис на фирмата, но помещението е доста интересно.

То е под земята, а може и да е в склад.

Един от служителите особено целенасочено показва принадлежността си към колектива, като предпочита да показва логото на гърба на блузата си, вместо лицето си.

Коментарите към кадрите от партито са най-различни. „Ето защо се бавят доставките!“, пише един от зритемите. Друг добавя: „ЕЙЙЙ, А АЗ МАРАТОНКИ ЧАКАМ ОТ ВАС“.

Разбира се, коментарите са шеговите. Фирмата е доста точна в обслужването, макар и да стават недоразумения.

 

Повечето коментари обаче са добронамерени, като хората споделят, че не виждат нищо лошо младите колеги от която и да е фирма да купонясват.

Вероятно това става след работно време, както най-вероятно е в този случай.

Според някои вероятно става въпрос за специален повод.

 

Появиха се предположения, че купонът се вихри в някое служебно помещение на фирмата, но това са просто спекулации.

 

Има и друго предположение, и то е, че това видео е от месец юли, когато компанията празнува своите 30 години.

На страницата ѝ във Фейсбук беше пуснато видео от официалното празнуване на годишнината, което обаче е стилно, изискано и с доста интересна визуална презентация.

В един момент дори на екрани се появяват снимките на всички служители.

 

Като нищо на видеото с чалгата и размазаните погледи да става въпрос за неформално продължение на тъкмо това празненство. Или пък на алтернативно парти на служителите някъде из страната.

Във Фирмата работят над 4500 души.

В момента има около 30 обяви в jobs.bg.

Заплатите не са никак ниски.

Например за складов работник в логистичен център в София се дават между 2 и 3000 лева заплата.

За асистент заплатата е 2700 лева.

За куриер логистик предлаганата заплата е до 1800 лева.

Има и по-високоплатени длъжности.

За главен счетоводител заплатата е 4000 лева.

Във Варна за складов работник се дава заплата между 2200 и 2700 лева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте как извеждат Божков с тежка охрана от летището
Next: Първи подробности за смъртоносния удар, оставил четири трупа на фенове на Левски

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.