Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 30 години затвор получава убиецът на момичетата Семерджиев?
  • Новини

30 години затвор получава убиецът на момичетата Семерджиев?

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
seemremdasjdajsdasj.png

30 години затвор е максималното наказание, което може да получи Георги Семерджиев, който уби две млади жени след като, дрогиран, катастрофира с джипа си на бул. „Черни връх“ в София. Това заяви заместник-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров.

Прокуратурата повдига пет обвинения срещу Семерджиев, най-тежкото от които е за причиняване на смърт по непредпазливост.

В „Денят започва“ Тодоров обясни, че според действащия закон няма как в подобен случай прокуратурата на претендира за умисъл на престъплението и призова към законодателни промени, насочени срещу пияните и дрогирани шофьори.

Извършеното от Семерджиев е квалифицирано като деяние с висока обществена опасност.

Не изпускай тези оферти:

„Причиняването на смърт е по доста утежняващи вината обстоятелства – бяга от местопроизшествието, шофира след наркотици и е неправоспособен. За да може да се квалифицира престъплението с умисъл, трябват промени в закона за това как се квалифицират престъпленията от пияни и дрогирани водачи“, посочи Тодоров по Бнт.

Той изтъкна, че досъдебното производство по случая е приключило изключително бързо благодарение на добрата работа на разследващите.

Домашният любимец на Ясен Тодоров – кучето Мечо, което е прибрано от улицата, също помогнало на разследването като открило стълбата, с която полицайката Симона Радева съдействала на Семерджиев.

Отделно от разследването на катастрофата на бул. „Черни връх“, по което вече има внесено обвинение в съда, НСлС е образувала досъдебно производство и за икономическата дейност на Георги Семерджиев. Проверява се каква дейност са извършвали фирмите, плащали ли са данъци, има ли данни за пране на пари и как Семерджиев си е позволявал този стандарт на живот.

В „Денят започва“ Ясен Тодоров коментира и проблемът с трафика на мигранти и зачестилите гонки, при които се раняват или загиват полицаи. Според него всичко това се дължи на недостатъчно добрата охрана на границата като мигрантите изобщо не трябва да се допускат към вътрешността на страната.

Той допълни и че над 95% от актовете на прокуратурата в съда завършват с осъдителни присъди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Правосъдието ни като всичко останало – дъно! Условна присъда за сириеца, убил двама полицаи в Бургас
Next: Как миришат болестите-Ендокринните разстройства, туберкулозата или мастопатията имат миризма на оцет, затлъстяване-миризма на

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.