Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 30-годишна студентка е обвинена: Принудила мъж да прави любов с нея
  • Новини

30-годишна студентка е обвинена: Принудила мъж да прави любов с нея

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
stsuadnasdnasdasks.jpg

Студентка е обвинена за това, че е принудила мъж да прави секс с нея и му оставила забележителен любовен печат – синина на врата.

На сутринта, след тежката вечер, Имоджен Брук, 30-годишната студентка, дори прави снимка на синината, която изглежда така, все едно се е опитвала да го души. Освен това, тя я изпраща на любовника, който малко по-късно подава обвинения срещу нея.

Мъжът и жената имат огромна разлика в килограмите. Той тежи доста по-малко от Брук и твърди в съда, че тя направо “го е приковала”, за да правят секс. Той обяснява, че жената е била “възбудена” и не е приела “не” за отговор, след което се качила върху безпомощната си жертва.

“Този инцидент ме остави в шок и ме накара да забия поглед в стената”, разказва мъжът.

Не изпускай тези оферти:

От своя страна, Брук отрича да е карала човек да участва в сексуална активност без съгласие.

За съдебните заседатели е ясно, че има погрешно схващане, че жертвите на сексуални престъпления винаги са жени, предава BG-voice.

По време на показанията в съда, мъжът разказва: „Спомням си цялата нощ. Помня го, защото не мога да го избия от главата си” и пояснява за сутринта на следващия ден: “тя ми изпрати моя снимка – заспал и със синина на врата.”

„Тя хапеше врата ми. Това се случи, докато тя беше върху мен, когато ме притисна тя хапеше врата ми в същото време.”

Мъжът отрича да е дал съгласието си за любовната захапка. 30-годишната жена обаче е категорична, че всичко се е случило по желание и на двамата. Делото продължава да се разглежда.

Още криминални:

Районната прокуратура в Стара Загора е задържала за срок от 72 часа 36-годишния Д.К., обвиняем за отглеждане и притежание на наркотични вещества, съобщиха на официалния си сайт от Районна прокуратура – Стара Загора.

От прокуратурата посочват, че в периода от май до 28 септември 2022 г. в землището на старозагорското село Кравино е засял и отглеждал 80 растения от рода на конопа.

Д.К. е установен и задържан в нива в момент на полагане на грижи по отглеждане растенията. От мястото са иззети 80 зелени растения от рода на конопа, сухи късове от същия вид растение, препарати за растителна защита, торове, пръскачка, кофи, лопата, трион, градинарски ръкавици, ножици и други вещи.

При извършено претърсване в дома на обвиняемия в гълъбовското село Медникарово са били иззети още 4 растения марихуана, едно сухо растение марихуана със съцветие и две полиетиленови пликчета с бяло кристалообразно вещество, огледало с плътни ленти от бяло прахообразно вещество, други вещи и паричната сума от 35 хиляди лева.

В дрехите на Д.К. при извършен обиск са открити и иззети саморъчно свита цигара и насипна суха, растителна маса, която при тестване с полеви наркотест реагирала на марихуана.

„В момента се извършват активни действия по разследване на престъплението“, съобщи за БТА говорителят на Районна прокуратура – Стара Загора Таня Димитрова. Тя допълни, че предстои наблюдаващият прокурор да поиска постоянна мярка за задържане под стража на мъжа.

Димитрова каза още, че има още двама задържани, но към момента срещу тях няма повдигнати обвинения.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща простреля престъпник без да му мигне окото, защото притеснявал дъщеря му
Next: Чудовищно престъпление: Дрогиран мъж уби майка си в Пазарджик

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.