Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 30-годишна с няколко дипломи и съпругът ѝ гледат над 200 крави без европари
  • Новини

30-годишна с няколко дипломи и съпругът ѝ гледат над 200 крави без европари

Иван Димитров Пешев март 25, 2023
vkaskyoasiyaskdoasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

МЛАДА, ГРИМИРАНА, С ПРИЧЕСКА И ЛАКИРАНИ НОКТИ. ЧАРОВНАТА ДАМА СЛИЗА ОТ ХУБАВА КОЛА и с усмивка казва, че не иска да я наричаме фермерка, а краварка.

Тя се оказа на 30 г., с няколко дипломи, пианистка и танцьорка. Обяснява, че е наконтена само няколко пъти в годината и най-често е с гумени ботуши.

Независимо от прекрасния си външен вид Габриела Станчева и съпругът й Любомир са се нагърбили да гледат над 200 крави в Петко Каравелово. Правят го с любов и защото искат да се занимават точно и само с това. До момента не са взели нито лев европари. Не искат да се занимават с бумащина и рушвети.

Инвестирали са близо 500 000 лева в това, което правят. Ползват само банкови кредити. На любов към животните и труда са научили и двете си момчета – Георги, на 7 г., и Иван, на 4 г. Живеят в Раданово. Нейните родители са в Горна Оряховица и вече са приели, че дъщеря им е краварка.

 

Габи има брат в Австрия и сестра в Банско. И двамата имат доходоносен бизнес, но сестра им е влюбена само в животните още от малка и не иска да чуе за нищо друго. Винаги е усмихната и със завладяваща енергия. Тя тропа и народни танци в клуб „Мизийци“ в Петко Каравелово и намира време за всичко.

 

ДВАМАТА СЕ ПОЗНАВАТ ОТ РАДАНОВО, ВСЯКО ЛЯТО ГАБИ БИЛА ПРИ БАБА СИ И ДЯДО СИ

 

Танцьорка в „ Мизийци“

ДНЕС ТЯ Е С БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН ЗА ИНЖЕНЕР-ХИМИК И МАГИСТЪР ПО КОНТРОЛ НА ХРАНИТЕ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД. Завършила е технология на месото и млякото в УХТ в Пловдив. Габи има диплома и за осеменител и сама запложда кравите. Млякото си продават на мандра „Боженци“ по 65 ст., а тя е и пробовземачка към нея и обикаля 16 ферми. Съпругът Любо е със средно специално от техникум във Велико Търново и вече е на 35 г.

 

Двамата се познават от деца в Раданово. Той е роден там, а тя всяко лято била при баба и дядо на село. Иначе е завършила средно в Горна Оряховица с пиано. Преди две години подарила пианото си на детската градина в Полски Тръмбеш, където сега ходи малкият син, а големият е първолак в местната гимназия.

„Ние и двамата с Любо сме израснали сред животните. След като през 2007 г. завърших средно, първата година не ме приеха да следвам. На другата година вече живеехме с него в неговата къща в Раданово и си купихме три

 

При теленцата

кравички. После отидохме три месеца в Малта на гурбет – той беше в строителството, а аз през деня бях камериерка, а вечер сервитьорка. Оказа се, че гурбетът не ни влече, и се завърнахме. После продадохме първите си животни и сами си направихме сватбата. Така решихме“, споделя Габи и допълва, че двамата с Любо имат вече 8 години брак.

ПРЕЗ 2010 Г. МЛАДИТЕ ЖИВОТНОВЪДИ СЕ ЗАСЕЛИЛИ В КАРАНЦИ И СИ купили къща до поляната.

Започнали с мъжки телета за угояване. После продали първата партида телета и с тези пари вдигнали сватбата през 2011 г. Това била първата инвестиция в съвместния им живот. С парите от сватбата си купили две крави и едно камионче, което доскоро било реликва. После кравите в Каранци станали 30, но къщата станала тясна.

 

През ноември 2012 г. заминали за Орловец в един обор под наем. През февруари 2013 г. им се обадили, че се продават пет обора в Петко Каравелово. Собственикът бил от Дряново и им ги продал за 35 000 лева.Така от 6 години семейство Станчеви си имат собствена ферма. Всичките им крави са 110, от които доят 50 и изкарват по тон мляко, правят за себе си

 

Малкият Иван при животните

кашкавал и сирене, не го продават, имат и малки теленца. Габи знае имената на всичките крави и споделя, че най-млечната е Джуна, която стига до 22 литра на доене. Доячите са двама – един мъж и Габи. В оборите има централен млекопровод и автоматизация, фуража си го купуват.

БИЛА Е ТЕХНОЛОГ В ДВЕ ИЗВЕСТНИ ФИРМИ

ВСЪЩНОСТ ГАБИ Е БИЛА ТЕХНОЛОГ В МАНДРА „ЧЕХ“ ПРИ ЙОСИФ НОВОСАД И В МАНДРАТА В БЯЛА ЧЕРКВА. В един момент обаче е решила да напусне и да работи само за семейния бизнес независимо от парите.

„Сега аз съм финансистът у дома. Моят мъж с документи и пари не се занимава, но си получава джобните. Сега например събираме пари да купим торачка и правя списък на лишенията. Вярно, че нямаме още собствени ниви, в

 

Габи доячката изглежда така

„В кравефермата имаме под аренда 150 дка ниви“, с усмивка, но не на шега споделя младата бизнесдама.

ЗА КАПАК НА ВСИЧКО ОТ ЕСЕНТА НА МИНАЛАТА ГОДИНА ГАБРИЕЛА СТАНЧЕВА Е и новият председател на кооперацията в Петко Каравелово. Тя е поела кооператива с над 100 000 лв. дългове и вече е успяла да ги намали. Кооперацията „Янтра – Сашево“ няма свои ниви и държи под наем 1100 дка, а въпросните обори, които сега са на Станчеви, някога са били именно на тази кооперация.

Понеже битката за купуване на земи за младото семейство тепърва предстои, те ползват над 1000 дка пасища под наем от общината в Полски Тръмбеш. Те са за 120-те животни на електропастир и се пазят от шест кучета. Габи казва още, че тази ферма ще бъде и за техните деца.

 

Според нея едно такова начинание се гради от поколения, а те с Любо искат да положат основите. Заради това отсега възпитават момчетата си на труд и да знаят, че на море не се отива, преди да се прибере сеното от нивата. Всяка събота и неделя децата са при животните и помагат с каквото могат.

Нели СУКОВА

Сн. авторката и личен архив

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена даде храна на бездомен, на другия ден разбра, че това е бил Ричард Гиър
Next: Не забравяйте за смяната на времето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.