Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 300 лв. глоба за майка, разрешила на дъщеря си да се прибере след 22 ч.
  • Новини

300 лв. глоба за майка, разрешила на дъщеря си да се прибере след 22 ч.

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2023
basuaskrasodkas.png

300 лв. ще трябва да плати майка от пловдивското село Житница, защото дъщеря ѝ е била хваната от полицаи навън след 22 ч. Жената обжалва глобата, издадена от Районното управление в Хисаря, но не успя да убеди Районния съд.

Около 23 ч. на 6 юли м.г. униформените получили сигнал, че деца чупят пейките в училището на Житница.

След като не намерили никого в двора, решили да направят обход на селото. В парка те установили група от 6 непълнолетни, сред които била и дъщерята на глобената жена.

Седмица по-късно инспектор от Детска педагогическа стая съставил акт, с който на майката за това, че детето е било навън след 22 ч. Това станало в нейно присъствие и в документа тя изрично е отбелязала, че няма възражения.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На база на този акт е издадена глобата.

В съдебната зала бащата на момичето обяснил, че той го е пуснал навън и то само защото майката не си била вкъщи същата вечер.

Детето обещало, че ще бъде със своя приятелка и ще се прибере 10 минути след 22 ч. Магистратите обаче прецениха, че показанията на мъжа може да са повлияни от факта, че е женен за глобената.

Понеже тримата живеят заедно, съдът няма как да се съгласи, че родителката е освободена от задълженията си да бъде с детето или да осигури пълнолетен придружител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спомени от соца: Това е фишът за заплата на майка ми от юли 1989 г., за какво стигаше тя
Next: Леден арктически студ удря България до часове, сняг ще скове страната в

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.