Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • 31 декември, време за ново начало. Как да привлечем благословията на съдбата днес
  • Без категория

31 декември, време за ново начало. Как да привлечем благословията на съдбата днес

Иван Димитров Пешев декември 31, 2024
Screenshot_25

Днес се ражда не просто Новата година, но и нов жизнен цикъл. Слънцето става все по-голямо, все по-високо и по-високо се издига над хоризонта, светлата част на деня постепенно се увеличава.

В тази нощ всички порти на света са отворени, хората устройват щедри и шумни пиршества, приветствайки новия живот. Нашите предци са вярвали, че знаците и знаменията на съдбата, които са видели тази нощ, са най-верните. Не забравяйте да направите това в следобеда на 31 декември, така че следващата година да донесе късмет и щастие.

1. Направете генерално почистване на дома, като го изчистите от всичко лошо. Поръсете всеки отвор на врата и прозорец, всички ъгли с осветена вода.

2. Вземете нова метла днес. Завържете червена копринена панделка на дръжката й и я поставете в коридора на входа на къщата, така че метлицата да сочи нагоре.

3. Не забравяйте да си върнете всички парични дългове, преди да падне нощта, така че да не се налага да влизате като длъжници през цялата следваща година.

4. Прикрепете венец от иглолистни клони на входната врата.

5. Преди свечеряване вземете душ или вана с морска сол, за да се пречистите от целия негатив, натрупан през годината. Не пропускайте да влезете в първия новогодишен ден с чисто тяло и светли мисли.

6. Преди падането на нощта запалете свещи във всички стаи.

7. Зарежете агресивното отношение и цялото зло я душата, нека останат в изминалата година.

8. Според народните суеверия на 31 декември ангелите говорят през устните на децата. Затова днес бъдете внимателни към най-малките и деликатно се вслушвайте в молбите им.

9. Поскайте прошка за волните и неволни обиди от всички роднини и приятели, познати, приятели, съседи. Опитайте се да простите на всички, ако сте обидени от някого. Не вземайте старите оплаквания със себе си в новия живот.

10. В празничната нощ си пожелайте съкровенитемечти, те със сигурност ще се сбъднат.

Какво не трябва да се прави в нощта на 31 декември, за да не се изплаши съдбата

• През тази нощ нашите предци не са почиствали празничната трапеза, а са я оставяли покрита до сутринта. Според народните поверия, ако трапезата се раздигне и остане празна, то през цялата следваща година семейството ще изпитва глад и нужда.

• Остатъците от празничната трапеза не се изхвърлят. Не можахте да изядете всичко сами? След това нахранете вашите домашни любимци, птици, нагостете бедните на улицата.

• Бъдете внимателни на празничното угощение, тази вечер не бива да чупите съдовете. Счупени чинии и чаши показват, че през новата година членовете на семейството често ще се карат помежду си.

• За да не живеете следващата година в нужда, тази вечер не трябва да се отказва гостоприемство на никого.

Continue Reading

Previous: Домът на Нели и Александър Сано смая България
Next: Скръбна вест! Отиде си уважаван българин: Почивай в мир!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.