Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 32-годишната пловдивска лекарка, която избра специалност, плашеща дори мъжете!
  • Новини

32-годишната пловдивска лекарка, която избра специалност, плашеща дори мъжете!

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2023
pdasldpasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Д-р Кристина Хаджиева е новият съдебен лекар в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ и изпълняващ длъжността началник на отделение „Съдебна медицина“, съобщиха то здравното заведение.

32-годишната д-р Хаджиева от 2019 г. е в редиците на съдебните медици в Пловдив, асистент е в Медицинския университет в родния си град, а в Смолян започва работа през юли миналата година, след внезапната смърт на д-р Тодор Добрев. От няколко месеца вече е пръв помощник на разследващите в областния град и на хората, потърсили освидетелстване за нанесени телесни повреди.

Младата пловдивчанка е завършила медицина през 2015 година в Медицински университет – Пловдив. След дипломирането си е специализирала четири години „Съдебна медицина“. На въпрос защо точно тази непривлекателна за жените професия, от която дори и мъжете бягат, тя казва:

 

„Това е най-интересната професия. В нея се събира всичко от медицината и трябва да имаш много знания – във всички области, за да можеш да я работиш качествено и да дадеш най-доброто от себе си. Още повече, че в нашата работа се сблъскваме с престъпления и изходът на разследването до голяма степен зависи от нас“, допълва тя.

Когато е кандидатствала медицина д-р Кристина Хаджиева не е мислила, че ще работи като съдебен лекар.

„В пети курс, когато провеждахме упражненията, ми стана много интересно и реших да специализирам“, споделя тя и допълва:

„За да работиш като съдебен лекар, трябва да имаш здрава психика от една страна, а от друга да не се отказваш и да търсиш причините докрай – и най-неясното да излезе наяве“.

Убийството, което стана на 28 януари 2023 г. в село Чокманово, й е първият тежък случай, по който е работила в нашия край. Тези няколко месеца в МБАЛ – Смолян, тя е освидетелствала хора и е издавала съдебно-медицински удостоверения.

„До момента съм издавала документи само за леки телесни повреди, но и те не са много. Смолян е много спокоен район“, посочва д-р Хаджиева.

„Проблемът със съдебните медици е повсеместен за цялата страна. Голяма част от областите са само с по един съдебен лекар и повечето от тях са в предпенсионна възраст. Но за щастие аз не съм единственият млад лекар в тази сфера в Пловдив. В момента има три специализантки и освен мен в МУ работят още две колежки, които взеха тази специалност. Май жените имат по-голям интерес към съдебната медицина отколкото мъжете“, казва оптимистично младата лекарка.

Д-р Кристина Хаджиева е семейна, има син на две години.

„Съпругът ми е криминалист в полицията в Пловдив. Животът ни събра на една аутопсия – на едно убийство“, добавя още тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-красивата жена в света роди на 40 и чак след година показа бебчето на света – ето на кого прилича
Next: Динко от Ямбол купува нещо невиждано за 2 млн. eвро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.