Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 34-годишен учител от Русе е безследно изчезнал! Повече от година няма информация
  • Новини

34-годишен учител от Русе е безследно изчезнал! Повече от година няма информация

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
esrgdfshfdhfdh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всяка година на територията ни се обявяват стотици хора за издирване, а само през 2022 година броят им достигна 839 души. Въпреки че полицията е успяла да открие около 90% от тези хора, съдбата на един 34-годишен учител от Русе остава загадка, след като следите му са изчезнали от месец май миналата година.

През миналата година в Русенска област са били обявени за издирване 590 души, но се оказва, че много от тях са бегълци и хора, укриващи се от закона. Също така, има и пет случая на съмнително изчезнали лица, при които някои от пропадналите са били открити, докато други продължават да остават в неизвестност.

Роднините на изчезналия учител Атанас Маринов не се предават и продължават да надяват се, че той ще се върне у дома. Той изчезна преди повече от година, като последната му следа бе нощувката му в столичен хотел, след което следите му изчезват.

На 14 май миналата година, Атанас се е качил в такси, с което е пътувал до летище София, но по пътя е променил плановете си, взел една пратка и е нощувал в хотел. На следващия ден се е върнал обратно в Русе, отново с такси, като шофьорът го е оставил пред бариерата на хотела в града. Това се потвърждава от записите на охранителните камери и свидетелски разкази, предадени на полицията.

След този момент обаче, няма повече следи от Атанас. Последното му сърфиране в интернет е било в сутринта на следващия ден, в 7 часа и 16 минути, след което телефонът му е бил изключен, а от тогава не се е свързвал с никого. Роднините подават сигнал в полицията един месец след изчезването му, надявайки се, че той ще се върне или поне ще се яви на изпита си в университета.

Поради трудностите в намирането на Атанас и времето, изминало от изчезването му, което със съжаление включва периода, в който записите от камерите се пазят, търсенето става все по-сложно. Той е бил онлайн преподавател за китайска компания и също така се занимавал с писане на книги.

Според роднините му, Атанас е бил човек, който живял спокойно и умерено, без никакви скандали и опасни занимания. Те са отричали версията, че той би се удавил, въпреки че преди време бяха открити останки на труп в Дунав. Очаква се ДНК експертизата да установи дали тези останки са на Атанас.

20 години е целият период, през който търсят изчезнали хора, случаите с незавършило наказателно производство правят изключения.

Вуйчото продължава да моли хората, ако имат някаква информация за изчезналия учител, да се свържат с него на следния телефонен номер: 0882 509094, пишат от 24часа.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Позната на Дебора с разкритие за състоянието й
Next: След разкритата измама: Нов тежък удар за Динко Вълев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.