Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 35 години той търпеливо украсяваше стария гараж. Съседите го наричаха луд, докато не видяха резултата – изумително
  • Новини

35 години той търпеливо украсяваше стария гараж. Съседите го наричаха луд, докато не видяха резултата – изумително

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
trisirisrosrs.png

Имате ли сръчни ръце, можете да направите всичко. Дори и да превърнете стар склад в уютно жилище. Също като този мъж, който преобразил пустеещ склад в прекрасен дом, след като жена му го изхвърли от вкъщи. 

Често се случва да се караме с роднините и близките си. Главният герой на тази история и автор на това произведение на изкуството също започнал често да се кара с жена си и в един ден тя го изритала от семейното гнездо.

Известно време той гостувал на приятели и познати, но осъзнал, че това не може да продължава вечно. И тъй като съпругата му не искала и да чуе за него, той решил да превърне складовото помещение, което притежавал, в уютен дом.

Не изпускай тези оферти:

Първоначално го почистил и изхвърлил трупаните с години боклуци. След това изолирал тавана и монтиран няколко изхода за вентилация. Така си осигурил проветрение и достъп на свеж въздух.

 

След това направил дървена рамка, която отвътре и отвън облицовал с фиброкартон. Шпакловал стените, боядисал ги в сиво и се сдобил с кокетна дневна.

По тавана монтирал допълнителна подсветка, а на пода – дървени первази.

За да направи пода топъл, първо го изолирал с минивата, отгоре поставил коркова изолация и чак след това наредил ламината.

Над тази стая има още една. Там е спалнята. До нея се стига по стилна стълба от метал и дърво. Подът на спалнята е покрит с ламинат, а отстрани, за безопасност, са монтирани стъклени первази.

В жилището си има и кухня, снабдена с всички необходими уреди.

Стените й първоначално са изравнени, а после облепени с декоративни тухлички.

Единственият минус на кокетното му жилище е липсата на големи прозорци, през които да влиза пряка слънчева светлина, но мъжът е компенсирал недостатъка с допълнително осветление.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето майката на новия приятел на Глория, която е в шок, че са връстнички
Next: Чудото се случи! Неочакван обрат с Кадиев, Катето Евро не вярва на очите си

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.