Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 36 години от световния рекорд на Стефка Костадинова, неподобрен и до днес
  • Новини

36 години от световния рекорд на Стефка Костадинова, неподобрен и до днес

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
rwqqwdsadssdgsd.png

Днес, 30 август, се навършват точно 36 години от едно историческо за България и за глобалния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина. На 30 август 1987 г., по време на Световното първенство зрителите по трибуните на Олимпийския стадион в Рим и милиарди пред тв екраните стават свидетели на феноменално постижение, което и до днес е недостижимо за никой друг на планетата.

Тези 209 см в италианската столица са част от удивителната кариера на пловдивчанката, призната за най-великата в историята на тази дисциплина.

Тогава, едва 22-годишна, Стефка бързо си е осигурила абсолютно превъзходство в дисциплината и побеждава навсякъде. Голямото шоу обаче предстои.

Всичко е подбрано като в приказките: мястото – Вечния град, времето – точно на Световното първенство, пред камерите и погледите на милиарди зрители по целия свят. Всичко за магията е готово…

Сякаш за да се засили ефектът от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда един турболентен световен рекорд в бягането на 100 м. Бен Джонсън взривява трибуните, но зрителите тепърва предстои до видят след минути нещо също толкова гениално, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести десетилетия наред. Световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см…

И за да е всичко като по конец – Стефка прави своя „скок на живота“ пред очите на своя кумир. Миг след кулминацията на вечерта, камерите показват на трибуните сред зрителите Сара Симеони, олимпийската шампионка от Москва 1980 г. аплодира от сърце момичето, което я боготвори.

Стефка стига до рекорда в Рим с 9 успешни скока

След като преодолява без проблемно квалификациите със 191 см, във финала Стефка прави общо 13 опита, от тях 9 са успешни:

185 – от 1 опит

189 – от 1 опит

193 – от 1 опит

196 – от 1 опит

199 – от 1 опит

202 – от 1 опит (тук отпада Сузане Байер и остава с бронз със 199 см)

204 – от 3 опит

206 – от 2 опит

208 – пропуска (тук се предава и Тамара Бикова, като остава със сребро с 204 см)

209 – от 2 опит, който и до днес е световен рекорд на скок височина за жени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашка Васева отново заблестя на сцената, изповяда се пред публиката: Попаднах в клопка
Next: Стана ясно коя известна журналистка ще води Тази сутрин със Златимир Йочев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.