Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 36 хиляди пенсионери с пенсия над 2000 лева, хиляда взимат над 3400 лева на месец
  • Новини

36 хиляди пенсионери с пенсия над 2000 лева, хиляда взимат над 3400 лева на месец

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sdfgsfdhfdhfgh.png

Средната пенсия в София мина 900 лева и то преди последното увеличение от 1 юли тази година с 10 на сто.

Това показват данните на НОИ към края на юни тази година. След столицата най-високи са пенсиите в Бургас, където средната е 825,23 лева и Перник – 816,57 лева.

Само в област Кърджали средната пенсия все още не е минала 600 лева, но почти я стига – 598,62 лева. Най-ниски са пенсиите в Разград – 612 лева, Търговище – 622 лева и Силистра – 619 лева, предаде Пловдив24.

Средната пенсия за страната преди последното увеличение е 742,22 лева, като тази за стаж и възраст е 784 лева. Мъжете взимат средно по 839 лева, а жените – 676 лева, показват още данните на НОИ.

Близо 2,030 млн. са пенсионерите у нас към края на юни тази година. От тях 520 000 взимат на месец до 467 лева, колкото беше минималната пенсия до 1 юли. Таванът от 3400 лева получават 783-има души, а като сложим добавките 338 пенсионери взимат и над тази сума.

Най-бедни са 7160 пенсионери, които получават на месец до 222,30 лева на месец, а други 120 000 човека взимат от 222 лева до 350 лева.

На пенсия от 2000 лева до 2500 лева се радват 27 000 човека или едва 1,3 на сто от всички пенсионери

. От 2500 лв. до 3000 лв. получават 7017 пенсионери, а от 3000 лв. до 3400 лв. – 2274 души или общо това са само 0,4 на сто от пенсионерите в страната.

Ако не слагаме добавките и пенсиите, получавани като втора и трета, то 812 418 души взимат основна лична пенсия до 467 лева.

Таванът пък получават 1006 човека, а трима са с пенсии над 3400 лева.

54 201 пенсии са прекратени през първите шест месеца на тази година, като само за второто тримесечие са прекратени 25 433 пенсии.

От тях 35 347 са за стаж и възраст, а 2551 са несвързани с трудова дейност. 387 407 пък са изменените пенсии за първите шест месеца на тази година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАП с важна информация за нещо задължително
Next: Страшно е. Стихията помита хора от улиците в тази наша съседка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.