Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 36 хиляди пенсионери с пенсия над 2000 лева, хиляда взимат над 3400 лева на месец
  • Новини

36 хиляди пенсионери с пенсия над 2000 лева, хиляда взимат над 3400 лева на месец

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sdfgsfdhfdhfgh.png

Средната пенсия в София мина 900 лева и то преди последното увеличение от 1 юли тази година с 10 на сто.

Това показват данните на НОИ към края на юни тази година. След столицата най-високи са пенсиите в Бургас, където средната е 825,23 лева и Перник – 816,57 лева.

Само в област Кърджали средната пенсия все още не е минала 600 лева, но почти я стига – 598,62 лева. Най-ниски са пенсиите в Разград – 612 лева, Търговище – 622 лева и Силистра – 619 лева, предаде Пловдив24.

Средната пенсия за страната преди последното увеличение е 742,22 лева, като тази за стаж и възраст е 784 лева. Мъжете взимат средно по 839 лева, а жените – 676 лева, показват още данните на НОИ.

Близо 2,030 млн. са пенсионерите у нас към края на юни тази година. От тях 520 000 взимат на месец до 467 лева, колкото беше минималната пенсия до 1 юли. Таванът от 3400 лева получават 783-има души, а като сложим добавките 338 пенсионери взимат и над тази сума.

Най-бедни са 7160 пенсионери, които получават на месец до 222,30 лева на месец, а други 120 000 човека взимат от 222 лева до 350 лева.

На пенсия от 2000 лева до 2500 лева се радват 27 000 човека или едва 1,3 на сто от всички пенсионери

. От 2500 лв. до 3000 лв. получават 7017 пенсионери, а от 3000 лв. до 3400 лв. – 2274 души или общо това са само 0,4 на сто от пенсионерите в страната.

Ако не слагаме добавките и пенсиите, получавани като втора и трета, то 812 418 души взимат основна лична пенсия до 467 лева.

Таванът пък получават 1006 човека, а трима са с пенсии над 3400 лева.

54 201 пенсии са прекратени през първите шест месеца на тази година, като само за второто тримесечие са прекратени 25 433 пенсии.

От тях 35 347 са за стаж и възраст, а 2551 са несвързани с трудова дейност. 387 407 пък са изменените пенсии за първите шест месеца на тази година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАП с важна информация за нещо задължително
Next: Страшно е. Стихията помита хора от улиците в тази наша съседка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.