Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 390 000 пенсионери ликуват! Важни промени пълнят джобовете им
  • Новини

390 000 пенсионери ликуват! Важни промени пълнят джобовете им

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
djbovievieive.jpg

Работят по десетки варианти за преизчисляване на сумите
Започна взимането на 75 лв.

Нови пенсии ще дават от 1 юли 2022 г. Работим по това пенсиите да не бъдат намалени от 1 юли след отпадането на ковид добавката от 60 лв., каза министърът на труда Георги Гьоков. Той обясни, че работна група разглежда десетки варианти за преизчисляване на пенсиите.

Целта е да бъдат избрани най-добрите два-три варианта, които да бъдат предложени на народното събрание.

Ако нищо в законодателството не бъде променено, от 1 юли пенсиите ще бъдат индексирани по швейцарското правило – с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Според предварителните изчисления това увеличение ще бъде с 6,1%, което обаче няма да покрие отпадането на ковид добавките от 60 лв., които ще дават само до юни.

Сред вариантите за определяне размера на пенсиите от 1 юли е преизчисляването им на база средния осигурителен доход през 2018 г. или 2019 г. Друг вариант е да се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,35 на 1,5.

Проблемът е, че в момента над половината пенсионери взимат минималната пенсия от 370 лв. Ако минималната сума за всеки пенсионер бъде увеличена, така че да стане равна на сегашната минимална пенсия плюс добавката от 60 лв., делът на хората, които ще взимат минимална пенсия, без значение какви осигуровки са плащали, ще стане още по-голям.

Обсъжда се и вариант хората, чиито пенсии са по-ниски от прага на бедност, да получават социални добавки, ако нямат други доходи. Защо социално да се подпомага пенсионер, който взима 370 лв. пенсия, но работи и получава други доходи, заяви министър Гьоков. Според експерти до които „Труд“ се допита, обаче много пенсионери работят именно защото взимат само 370 лв. и те не им стигат, за да живеят. Ако този вариант бъде приет, ще бъдат наказани пенсионерите, които продължават да работят.

Най-ниската пенсия за трудова дейност и пълен осигурителен стаж не трябва да бъде по-ниска от 413 лева, каза министър Гьоков

След разговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество би могло, с актуализацията на бюджета от 1 юли, да има увеличение на минималната работна заплата. Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков в студиото на „Събуди се” по Нова телевизия.

„В коалиционното споразумение сме приели, че трябва да се изготви механизъм за увеличение на минималната заплата. Той няма да е готов до юли, защото изчакваме европейска директива, но знаем какви са индикативните стойности”, добави той.

„Идеята е от юли минималната работна заплата да стане 50% от средната работна заплата за страната за предишната година. Трудно е да се каже обаче колко точно ще бъде това. Може би ще е 760 лв., това са сметнали работодателите, но може и да е по-голяма”, посочи социалният министър.

„В средносрочен план ние променяме цялата система на социалната подкрепа и социалното подпомагане като обвързваме помощите към тези, които не могат да се справят, само с линията на бедност”, добави той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен отмъсти жестоко на сваляч на жена му в Банско
Next: Никога не е стигал до там: Само преди минути Путин прониза цялото човечество с най-страшната заплаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.