Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4-годишно момче излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок
  • Новини

4-годишно момче излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
dmicnasciascas.jpg

Между децата и животните има една специална връзка, която дори учените не могат да обяснят. Всички сме ставали свидетели как кучетата и котките търпят всякакви „мародерства“ от малките детски ръчички, без да проявяват иначе лошия си нрав.

Героят на днешната ни история се казва Доминик Браун, на 4 години.

Той бил на почивка с родителите си в националния парк Шенандоа, когато си намерил нов приятел, за учудване на всички, това било бебе еленче.

Докато семейството на Доминик си събирало багажа и се готвело да се върне у дома в Северна Вирджиния, 4-годишният Доминик си играел навън в гората. Когато го чули да бърше ботушите си на верандата, майка му надникнала да го провери.

Не изпускай тези оферти:

Очаквайки Доминик да бъде сам и готов да влезе в хижата, вместо това той стоял на верандата с малко еленче, сякаш това било най-естественото нещо на света!

„Чух Доминик да бърше обувките си на верандата и си помислих, че иска да влезе“. Така че обръщам глава и ето го. “Стои отпред с малко еленче, сякаш не беше нищо странно за него.”

“Доминик ме помоли за малко зърнени храни, за да нахрани приятеля си елен, когото нарече Флаш.” – казва майката.

Очевидно малкият елен помислил, че Доминик изглежда достатъчно дружелюбен и го последвал към вкъщи.

Мама бързо грабнала фотоапарата си и направила снимка на елената и сина й, стоящи на верандата, и я споделила във Фейсбук. Разбира се, сладкият образ на двамата другари бързо се разпространили в мрежата.

След като направила снимката, майката на Доминик казала на сина си да върне сладкия елен в гората, където го намерил. Новият му приятел го последвал щастливо, преди да изчезне сред дърветата.

Еленчето си тръгнало, но за детето останало една невероятна история за разказване и сладки снимки, които ще показва на децата си след време. Майка му останала изумена от необичайната среща.

Понякога децата намират общ език с животните много по-добре отколкото ние големите хора, може би защото чистите души между едно животно и едно дете винаги ще вървят ръка за ръка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нaчaлник нa бoлницa се преоблякъл кaтo пpocяк, зa дa пpoвepявa кaк paбoти пepcoнaлa – Вижтe кaквo ce cлучилo
Next: Той не се примирил с тежката диагноза: 30 години по-късно искал да се похвали на лекарите, но тях вече ги нямало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.