Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4-годишно момче излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок
  • Новини

4-годишно момче излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
dmicnasciascas.jpg

Между децата и животните има една специална връзка, която дори учените не могат да обяснят. Всички сме ставали свидетели как кучетата и котките търпят всякакви „мародерства“ от малките детски ръчички, без да проявяват иначе лошия си нрав.

Героят на днешната ни история се казва Доминик Браун, на 4 години.

Той бил на почивка с родителите си в националния парк Шенандоа, когато си намерил нов приятел, за учудване на всички, това било бебе еленче.

Докато семейството на Доминик си събирало багажа и се готвело да се върне у дома в Северна Вирджиния, 4-годишният Доминик си играел навън в гората. Когато го чули да бърше ботушите си на верандата, майка му надникнала да го провери.

Не изпускай тези оферти:

Очаквайки Доминик да бъде сам и готов да влезе в хижата, вместо това той стоял на верандата с малко еленче, сякаш това било най-естественото нещо на света!

„Чух Доминик да бърше обувките си на верандата и си помислих, че иска да влезе“. Така че обръщам глава и ето го. “Стои отпред с малко еленче, сякаш не беше нищо странно за него.”

“Доминик ме помоли за малко зърнени храни, за да нахрани приятеля си елен, когото нарече Флаш.” – казва майката.

Очевидно малкият елен помислил, че Доминик изглежда достатъчно дружелюбен и го последвал към вкъщи.

Мама бързо грабнала фотоапарата си и направила снимка на елената и сина й, стоящи на верандата, и я споделила във Фейсбук. Разбира се, сладкият образ на двамата другари бързо се разпространили в мрежата.

След като направила снимката, майката на Доминик казала на сина си да върне сладкия елен в гората, където го намерил. Новият му приятел го последвал щастливо, преди да изчезне сред дърветата.

Еленчето си тръгнало, но за детето останало една невероятна история за разказване и сладки снимки, които ще показва на децата си след време. Майка му останала изумена от необичайната среща.

Понякога децата намират общ език с животните много по-добре отколкото ние големите хора, може би защото чистите души между едно животно и едно дете винаги ще вървят ръка за ръка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нaчaлник нa бoлницa се преоблякъл кaтo пpocяк, зa дa пpoвepявa кaк paбoти пepcoнaлa – Вижтe кaквo ce cлучилo
Next: Той не се примирил с тежката диагноза: 30 години по-късно искал да се похвали на лекарите, но тях вече ги нямало

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
  • „Блокирах всичките ти карти! Отсега нататък за всяка стотинка ще ме молиш!“ заяви Антон с тържествуващ тон.
  • Трийсет години. Цели трийсет години бяха заедно.
  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.