Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4 места в България, където се сбъдват всички мечти и желания
  • Новини

4 места в България, където се сбъдват всички мечти и желания

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
avasvaskdas.jpg

Най-смелите мечти стават реалност в тези четири места у нас. И това го доказват хиляди хора, които вече са осъществили това, което им се е струвало непостижим блян.

На тези места се сбъдват и най-съкровените желания

За невероятните способности на Преподобна Стойна разказва още баба Ванга.

Не изпускай тези оферти:

Счита се, че тя е предшественичка на великата петричка ясновидка.

Двете са се познавали и уважавали. Пророчицата от Рупите се е прекланяла пред нея.

Лечителката е прекарала 30 години от живота си в село Златолист, недалеч от енергийното место Рупите.

Молбите на хората се изпълняват и те намират спасение от проблемите си в последния дом на Преподобна Стойна-храма на Златолист.

Той е построен още преди IX-ти век, по тракийско време. Носи името на Свети Георги и според вярващите чудото витае там и до днес.

Второто от четирите чудодейни места, изпълняващи желания, е криптата в Руската църква в София. Там е погребан архиепископ Серафим.

Според историята светецът искал да чува молбите на хората чрез писма.

За това стотици хора идват в малката крипта. И поставят писмата си със съкровените желания в кутия, до гроба на дядо Серафим. От храма уверяват, чи никой не ги чете, а после се изгарят.

Хиляди са намерили своето изцеление, след като са поискали това от светеца в писмен вид. Има и немалко случаи, че жени забременяват, след като са помолили светеца.

В Рилският манастир хора от близо и далеч идват с най-смелите си желания и ги споделят пред Свети Иван Рилски, наречен Чудотворец.

Светецът е живял високо в планината около 876 г. и до гроба му се стига чрез тесен проход.

Според поверието, ако успееш да се промушиш през тесния каменен тунел, значи Бог е чул молитвите ти. И дори най-непостижимата ти мечта ще се изпълни.

Вълшебното езерце в пещерата Леденика също изпълнява дръзки мечти. То се намира в края на един от тунелите. Водата лекува и изпълнява мечти. Стига да потопиш ръцете си в нея, гласи поверието.

Източник: За Жената

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова: Готови сме с 10 спешни мерки за първите 100 дни управление
Next: На живот и смърт: Видео запечата как петел и козел спасиха кокошка от ястреб

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.