Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4 години учене и 100 изпита за 997 лв. заплата: Акушерка обяви, че напуска
  • Новини

4 години учене и 100 изпита за 997 лв. заплата: Акушерка обяви, че напуска

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
qwdqwfsdgsdg.png

Акушерка от великотърновската болница напуска унизена една от най-благородните професии. Милена Манова е възмутена от отношението на държавата към нейната професия, отчитайки мизерното заплащане, което дори няма 1000 лв. на месец.

„Написах писмо до ръководството на лечебното заведение, защото проблемът е във всички болници. Това е масовата заплата, която е недопустимо малка за труда ни.

Знаете ли как се слага абокат на бебе, което тежи 1 кг? Ние се грижим за тях 24 часа. Сама съм на смяна с 10-12 бебета. С мен молба за напускане подаде още една акушерка по същата причина”, сподели в ефира на „Здравей, България” по Нова тв. Милена Манова.

Ето и самото писмо, което тя споделя във Фейсбук:

“На 40 г. реших, че ще уча за Акушерка, защото тези специалисти липсват поголовно в държавата ни. Четири години редовно обучение, близо 100!!!!!

текущи изпита, 4 държавни изпита, огромен труд, напрежение, лишения и умора, увенчани на финала с диплома и най-прекрасната “работа” на света-в Неонатология. Нарочно работата е в кавички, защото за мен това е призвание!

Горя и се вълнувам, и страдам, и съм щастлива всеки ден, въпреки че вече над пет години я работа. Но днес подавам молба за напускане

. Не заради умората, не заради стреса, не заради отговорността да се грижиш и да връщаш към живота най-ценното за всеки един от нас-детето му…. а заради факта, че отказвам да получавам унизително заплащане за труда си(997 лв основна заплата).

Нямам право да стачкувам ефективно. Молбата ми за напускане е единственият начин да “събудя” обществото и работодателя си.

…..няма да свърши света ако аз не работя в Неонатология.
Но до няколко месеца или години такава няма да има в областната болница, защото след мен не идва никой….. И няма и да дойде за подобна заплата.

Мога да пиша до утре какво представлява само една моя смяна…. но няма смисъл.
Докато всички ние неглижираме дълбоките проблеми на Здравеопазването, ни чакат тежки дни”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съветникът на Тагарев Мустафа Емин хвърли оставка
Next: Сестрата на прегазения Филип изненадващо обяви кой е виновен за убийството на брат й

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.