Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4-годишно момче излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок
  • Новини

4-годишно момче излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
dmicnasciascas.jpg

Между децата и животните има една специална връзка, която дори учените не могат да обяснят. Всички сме ставали свидетели как кучетата и котките търпят всякакви „мародерства“ от малките детски ръчички, без да проявяват иначе лошия си нрав.

Героят на днешната ни история се казва Доминик Браун, на 4 години.

Той бил на почивка с родителите си в националния парк Шенандоа, когато си намерил нов приятел, за учудване на всички, това било бебе еленче.

Докато семейството на Доминик си събирало багажа и се готвело да се върне у дома в Северна Вирджиния, 4-годишният Доминик си играел навън в гората. Когато го чули да бърше ботушите си на верандата, майка му надникнала да го провери.

Не изпускай тези оферти:

Очаквайки Доминик да бъде сам и готов да влезе в хижата, вместо това той стоял на верандата с малко еленче, сякаш това било най-естественото нещо на света!

„Чух Доминик да бърше обувките си на верандата и си помислих, че иска да влезе“. Така че обръщам глава и ето го. “Стои отпред с малко еленче, сякаш не беше нищо странно за него.”

“Доминик ме помоли за малко зърнени храни, за да нахрани приятеля си елен, когото нарече Флаш.” – казва майката.

Очевидно малкият елен помислил, че Доминик изглежда достатъчно дружелюбен и го последвал към вкъщи.

Мама бързо грабнала фотоапарата си и направила снимка на елената и сина й, стоящи на верандата, и я споделила във Фейсбук. Разбира се, сладкият образ на двамата другари бързо се разпространили в мрежата.

След като направила снимката, майката на Доминик казала на сина си да върне сладкия елен в гората, където го намерил. Новият му приятел го последвал щастливо, преди да изчезне сред дърветата.

Еленчето си тръгнало, но за детето останало една невероятна история за разказване и сладки снимки, които ще показва на децата си след време. Майка му останала изумена от необичайната среща.

Понякога децата намират общ език с животните много по-добре отколкото ние големите хора, може би защото чистите души между едно животно и едно дете винаги ще вървят ръка за ръка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нaчaлник нa бoлницa се преоблякъл кaтo пpocяк, зa дa пpoвepявa кaк paбoти пepcoнaлa – Вижтe кaквo ce cлучилo
Next: Той не се примирил с тежката диагноза: 30 години по-късно искал да се похвали на лекарите, но тях вече ги нямало

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.