Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4-годишно момченце излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок
  • Новини

4-годишно момченце излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
rmaoraocomhmehe.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Между децата и животните има една специална връзка, която дори учените не могат да обяснят. Всички сме ставали свидетели как кучетата и котките търпят всякакви „мародерства“ от малките детски ръчички, без да проявяват иначе лошия си нрав.

Героят на днешната ни история се казва Доминик Браун, на 4 години.

Той бил на почивка с родителите си в националния парк Шенандоа, когато си намерил нов приятел, за учудване на всички, това било бебе еленче.

Докато семейството на Доминик си събирало багажа и се готвело да се върне у дома в Северна Вирджиния, 4-годишният Доминик си играел навън в гората. Когато го чули да бърше ботушите си на верандата, майка му надникнала да го провери.

Очаквайки Доминик да бъде сам и готов да влезе в хижата, вместо това той стоял на верандата с малко еленче, сякаш това било най-естественото нещо на света!

„Чух Доминик да бърше обувките си на верандата и си помислих, че иска да влезе“. Така че обръщам глава и ето го. “Стои отпред с малко еленче, сякаш не беше нищо странно за него.”

“Доминик ме помоли за малко зърнени храни, за да нахрани приятеля си елен, когото нарече Флаш.” – казва майката.

Очевидно малкият елен помислил, че Доминик изглежда достатъчно дружелюбен и го последвал към вкъщи.

Мама бързо грабнала фотоапарата си и направила снимка на елената и сина й, стоящи на верандата, и я споделила във Фейсбук. Разбира се, сладкият образ на двамата другари бързо се разпространили в мрежата.

След като направила снимката, майката на Доминик казала на сина си да върне сладкия елен в гората, където го намерил. Новият му приятел го последвал щастливо, преди да изчезне сред дърветата.

Еленчето си тръгнало, но за детето останало една невероятна история за разказване и сладки снимки, които ще показва на децата си след време. Майка му останала изумена от необичайната среща.

Понякога децата намират общ език с животните много по-добре отколкото ние големите хора, може би защото чистите души между едно животно и едно дете винаги ще вървят ръка за ръка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Гръмна сега! Екшън по филмите с арестувания за убийството на Алена Щерк Виктор. Ето кой се оказа
Next: Актьорът Христо Шопов се разведе заради

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.