Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 40 СМОКИНИ ЗА 40 ДНИ: Това мощно естествено лекарство рестартира организма!
  • Новини

40 СМОКИНИ ЗА 40 ДНИ: Това мощно естествено лекарство рестартира организма!

Иван Димитров Пешев август 13, 2022
snomosinsk.jpg

Смокините са изключително полезен плод и трябва да се консумират по-често, както пресни, така и сушени, но ето една страхотна рецепта, която буквално рестартира организма. Смокините в зехтин са най-доброто лекарство , когато става дума за стомашни бактерии .

Сушените смокини се поставят в стъклен буркан, след което се заливат с качествен, домашен, нерафиниран (студено пресован, върджин) зехтин. Можете също така да нарежете смокините на четвъртинки… Може да прочетете оригиналната рецепта по-долу.

Един от най-честите причинители на възпаление на стомаха и изобщо на стомашни заболявания е именно бактерията Helicobacter pylori, патогенна грам отрицателна, спираловидна и подвижна бактерия, открита през 1982 г.

от австралийски учени. Дотогава лекарите смятаха, че причината за симптомите на гастрит са алкохолът, пикантните храни, киселото, тютюнопушенето и др.

Helicobacter pylori

H.pylori причинява повече от 90% от язви на дебелото черво и до 80% от язви на стомаха. Това е екстремофил, една от малкото бактерии, адаптирани към живот в изключително киселинни условия, като тези в стомаха. Има специални ензими (уреази), които създават по-малко пространство за него с подходяща pH стойност.

Голяма част от хората са носители на тази бактерия (която също става част от естествената микрофлора), но не го осъзнават, защото не предизвиква никакви симптоми или инфекция. Освен в храносмилателния тракт се среща и в малки ранички в устната кухина, зъбни отлагания, слюнка и изпражнения.

За щастие, природната медицина има много ефективно лекарство , което е и много просто. За лечение се използват сушени смокини в комбинация със зехтин . Известно е, че смокините са били използвани преди повече от хиляда години, но по неизвестни причини днес те са по-малко пренебрегвани в диетата.

сушени смокини в зехтин лек
Оригинална рецепта за природен лек от смокини

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

40 сушени смокини

ЗА КАКВО ПОМАГА:

регулира работата на стомашно-чревния тракт;
помага за отслабване;
богато е на лесноусвоим калций, който е необходим на хора с непоносимост към лактоза;
Богато е на калий, който укрепва сърцето;
съдържа огромно количество антиоксиданти, които укрепват имунната система и общото здраве;
подобрява състоянието на кожата и забавя стареенето;
помага при безсъние;
помага при лечението на стомашни бактерии.

РЕЦЕПТА-ПРОЦЕДУРА:

Сложете смокините в стъклен буркан и ги залейте със зехтин. Затворете съда с капак и го оставете в хладилника. След 40 дни вече можете да приемате това лекарство.

Приложение:

1 смокиня заедно с малко зехтин на гладно. За да бъде лечението възможно най-ефективно, е необходимо диетата да се хармонизира с лечението. Яжте варени, леки храни без много подправки, без много кисело и много пикантно. Избягвайте месото и сушените меса. Яжте възможно най-много прясна храна.

Коментар на Магда Милошеска: „40 зрели смокини и 700 мл студено пресован зехтин се оставят да престоят 40 дни. След това сутрин по една супена лъжица със сока на един лимон и две кубчета захар. Пие се 40 дни без прекъсване. Проверено и успешно! Пие се и през пролетта, и през есента, два пъти в годината – лично изпитано „.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова чудо на Витошка не е имало! Минувачите в ступор от гледката
Next: Скръбна вест! Отиде си емблематичен художник, оставил ненадмината следа в изкуството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.