Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 42-годишната майка Даниела със сетни сили: Моля Ви за помощ!
  • Новини

42-годишната майка Даниела със сетни сили: Моля Ви за помощ!

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
dannimaikapomsoht.png

„Моля ви за помощ. Помогнете ми да разбера от какво съм болна и да се излекувам, за да мога да си грижа за детето си”, призова болната жена.

42-годишна майка се нуждае от средства за лечение. Даниела отключва заболяване след прекаран 2 пъти вируса, но 8 болници не могат да установят какво точно й има. До преди година и три месеца жената работила като финансист. Днес е прикована към леглото, показва Нова тв.

„През април 2021 г. се разболях за първи път от коронавирус. В края на юли вече бях много зле. През август не можех да ставам от леглото. Бях в инвалидна количка“, разказва жената.

След това се разболява повторно от вируса.

„В продължение на 3 месеца болките бяха много силни, не се повлияваха от лекарства. Наложи се да вляза по спешност в болница”, каза още жената.

След приема Даниела се сблъсква с липса на диагноза. По думите й консултациите с десетки специалисти от различни области така и не успели да установят какво й е.

„Често ми казват, че може да става въпрос за постковид синдром. Състоянието ми обаче се влошава буквално с дни“, поясни тя.

До момента Даниела и семейството й са заплатили над 20 хиляди лева за лечение. Теглили са и кредит.

 

„Била съм в няколко лечебни заведения, като в едно от тях съм лежала два пъти“, сподели още жената.

Така Даниела заживява от болница в болница, но не получава диагноза. А грижата за семейството поема майка й – Весела.

„Вече съм на 70 години. За да помагам на Дани, съм принудена да работя“, казва тя.

Лъч светлина за двете жени е болница в Тел Авив. Оттам предлагат да съберат екип от специалисти в различни области, които да се опитат да й поставят диагноза. Сумата за лечението е непосилна за семейството.

„За приема в Израел ми трябват приблизително към 37 000 лева. Това е без лечението”, обясни жената.

Приятели на Дани създават кампания, с която да й помогнат да събере нужните средства.

Ако искате да помогнете на Даниела да пребори болестта, може да преведете средства по следната дарителска сметка:

Титуляр: Даниела Любомирова Каменова
Daniela Lyubomirova Kamenova
Дарителска сметка:
IBAN: BG61BPBI79424024502701
BIC: BPBIBGSF

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мариана Попова изригна гневна след поредната трагедия: Живеем в държава с фалшиви правила
Next: Руска лечителка съветва: Яжте кисело мляко със сода и забравете за болестите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.