Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 42-годишната майка Даниела със сетни сили: Моля Ви за помощ!
  • Новини

42-годишната майка Даниела със сетни сили: Моля Ви за помощ!

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
dannimaikapomsoht.png

„Моля ви за помощ. Помогнете ми да разбера от какво съм болна и да се излекувам, за да мога да си грижа за детето си”, призова болната жена.

42-годишна майка се нуждае от средства за лечение. Даниела отключва заболяване след прекаран 2 пъти вируса, но 8 болници не могат да установят какво точно й има. До преди година и три месеца жената работила като финансист. Днес е прикована към леглото, показва Нова тв.

„През април 2021 г. се разболях за първи път от коронавирус. В края на юли вече бях много зле. През август не можех да ставам от леглото. Бях в инвалидна количка“, разказва жената.

След това се разболява повторно от вируса.

„В продължение на 3 месеца болките бяха много силни, не се повлияваха от лекарства. Наложи се да вляза по спешност в болница”, каза още жената.

След приема Даниела се сблъсква с липса на диагноза. По думите й консултациите с десетки специалисти от различни области така и не успели да установят какво й е.

„Често ми казват, че може да става въпрос за постковид синдром. Състоянието ми обаче се влошава буквално с дни“, поясни тя.

До момента Даниела и семейството й са заплатили над 20 хиляди лева за лечение. Теглили са и кредит.

 

„Била съм в няколко лечебни заведения, като в едно от тях съм лежала два пъти“, сподели още жената.

Така Даниела заживява от болница в болница, но не получава диагноза. А грижата за семейството поема майка й – Весела.

„Вече съм на 70 години. За да помагам на Дани, съм принудена да работя“, казва тя.

Лъч светлина за двете жени е болница в Тел Авив. Оттам предлагат да съберат екип от специалисти в различни области, които да се опитат да й поставят диагноза. Сумата за лечението е непосилна за семейството.

„За приема в Израел ми трябват приблизително към 37 000 лева. Това е без лечението”, обясни жената.

Приятели на Дани създават кампания, с която да й помогнат да събере нужните средства.

Ако искате да помогнете на Даниела да пребори болестта, може да преведете средства по следната дарителска сметка:

Титуляр: Даниела Любомирова Каменова
Daniela Lyubomirova Kamenova
Дарителска сметка:
IBAN: BG61BPBI79424024502701
BIC: BPBIBGSF

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мариана Попова изригна гневна след поредната трагедия: Живеем в държава с фалшиви правила
Next: Руска лечителка съветва: Яжте кисело мляко със сода и забравете за болестите!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.