Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 45-годишната Христинка от София бе убита с бокс след запознанство с мъж в интернет
  • Новини

45-годишната Христинка от София бе убита с бокс след запознанство с мъж в интернет

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
reagdfbfdbfd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

45-годишна жена от София е пребита от мъжа, с когото живее и негов съсед. Случаят е от 24 юни и приключва фатално. Жената е починала в болницата без да дойде в съзнание. Връзката между насилника и жертвата е започнала след запознанство в социалните мрежи и е продължила само около два месеца.

Габриела Манолова, дъщеря на жертвата: „Той каза по телефона, че ѝ е ударил само един шамар. Влязохме вътре в апартамента и майка ми лежеше на леглото гола, покрита с един чаршаф, посинена, двете ѝ очи не се виждаха с кръв от устата.“

24 юни, късният следобед. Габриела отива да вземе майка си Христинка от дома на мъжа, с когото 45-годишната жена живее отскоро. Въпреки шока от видяното Габриела първо извикала полиция, предаде БНТ.

Габриела Манолова, дъщеря на жертвата: „Те извикаха Бърза помощ. Дойде един екип. Дойде втори екип, затвориха вратата. Само ги попитах дали е жива, още там. Те казаха, че е много зле, че е в безсъзнание, че е в кома изпаднала. Това е снимката на Росен, където майка ми живееше с него. Това е снимката на Николай.“

„Двамата са привлечени като обвиняеми за съучастие. А именно за това, че са направили опит умишлено да причинят смъртта на пострадалата, чрез нанасяне на удари с ръце и с метален бокс“, каза Десислава Петрова, зам. градски прокурор на София.

Росен е задържан веднага, а часове по-късно белезниците щракват и върху ръцете на Николай. Разследващите установяват, че двамата заедно са пребили Христинка, като с поредица от силни удари в областта на главата и лицето са ѝ причинили тежка черепно-мозъчна травма. Още на 24 юни вечерта лекарите в „Пирогов“ по спешност оперират 45-годишната жена и продължават да се борят за живота ѝ дни наред.

Габриела Манолова, дъщеря на жертвата: „Много е зле казваха докторите, няма никаква функция на живот, никакви реакции няма. 18 дни беше в кома и на 12 юли ми се обадиха сутринта, че е починала.“

Връзката между Христинка и Росен Косев започнала в края на февруари, след запознанство във Фейсбук група.

Мариана Гугалова, приятелка на жертвата: „За мен беше изненадващо, че тя отиде да живее при него. Първото нещо, което мен ме притесни, беше това, че някъде месец и половина след тяхната връзка той я накара да напусне работа, защото изкарвал достатъчно пари, за да може да я издържа.“

Оказва се обаче, че това е чест капан, в който насилниците вкарват жертвите, за да ги контролират изцяло.

„Обикновено и много често се подхожда чрез деклариране на обич, на грижа. Деклариране, че всичко се прави, защото той е притеснен за нея, да не ѝ се случи нещо. Заради това се упражнява контрол върху начина на придвижване на пострадалата, върху нейните комуникации“, каза още Десислава Петрова, зам. градски прокурор на София.

Христинка дори не е подозирала, че Росен Косев има богато криминално досие. Осъждан е общо пет пъти. За кражба още като непълнолетен, след това за шофиране след употреба на алкохол, за грабеж и за незаконно притежаване на оръжие. Разследващите са установили, че на фаталния 24 юни, преди да извика дъщеря ѝ, Косев внимателно почистил целият апартамент.

Габриела Манолова, дъщеря на жертвата: „Всичко беше изчистено. Всичко. Нямаше кръв, нямаше – защото има, казаха ми, че е с три – четири избити зъба, кръв никъде не сме видели. Само единствено в банята на сифона долу.“

Въпреки това разследващите успяват да съберат доказателства. А в апартамента на втория задържан Николай Давидков е намерен и боксът, с който са нанасяни част от ударите върху Христинка. Предстои да излезе съдебномедицинската експертиза за смъртта на жената, за да може на Косев и Давидков да бъде повдигнато по-тежкото обвинени за умишлено убийство. Двамата са в ареста след решения на Софийския градски и Софийския апелативен съд.

Габриела Манолова, дъщеря на жертвата: „Искам справедливост, искам. Искам да си понесат наказанието. Друго не искам.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Получи ли си го? Ще влезе ли Георги Георгиев в затвора, говори адвокат
Next: Проф. Рачев: Захариас и Жаклин ще минат през България, ето какво ще ни донесат

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.