Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 46-годишна жена от Костинброд отиде с мъж в хотел в София, но историята е повече от зловеща
  • Новини

46-годишна жена от Костинброд отиде с мъж в хотел в София, но историята е повече от зловеща

Иван Димитров Пешев септември 4, 2022
hotelteltemueje.jpg

46-годишна жена от Костинброд отиде с мъж в хотел в София, но историята е повече от зловеща. Това стана ясно от разследване на ОДМВР – София.

Ето какво съобщиха от там:

Работата по случая стартирала на 27 октомври, когато непълнолетен младеж съобщил разтревожено в полицията, че не може да се свърже с майка си, автомобилът й липсва, открил е мобилния й телефон счупен, а в дома им има следи от борба и счупени чаши.

Незабавно след получаването на сигнала криминалисти от РУ – Костинброд и ОДМВР – София предприели бързи оперативно-издирвателни действия.

Не изпускай тези оферти:

В хода им те придобили информация, че сутринта на същата дата 46-годишната жена се отправила с колата си към София заедно със свой познат, след което двамата се регистрирали в хотел в централната градска част.

Изяснено било също така, че въпросният мъж се представя под чужда самоличност, като в действителност е криминално проявен и многократно осъждан за различни престъпления.

По случая било образувано досъдебно производство и предприета активна оперативна работа с двамата с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.

Предвид множеството следи от нанесен побой – разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и хематоми по главата, крайниците и тялото й, жената била транспортирана в болница, като след преглед и оказана медицинска помощ е освободена по нейно желание.

Мъжът бил задържан за срок до 24 часа. В хода на първоначалните действия по разследването са събрани данни, че в продължение на няколко месеца е упражнявал системен психически и физически тормоз спрямо пострадалата. Чрез заплахи, закани, физическо малтретиране и други унизяващи похвати, той изнудвал финансово потърпевшата с публично разгласяване на позорящи личното й достойнство факти, получавайки от нея парични суми.

С постановление на наблюдаващия прокурор, вчера 41-годишният е привлечен в качеството на обвиняем и задържан за срок до 72 часа за това, че чрез сила, заплахи и нанасяне на множество удари е принудил потърпевшата да тръгне с него, използвайки личния си автомобил и да се настани в избран от него хотел – престъпление по чл. 143, ал.1 от НК.

Разследващият екип продължава активните действия по установяването и документирането и на други престъпления, извършени от обвиняемия спрямо същата жена.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха книга на 3500 години, а това, което пише вътре, буквално променя живота ни
Next: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.