Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 ключови белега, които издават идеалната диня: За да не ви пробутват зелен плод
  • Новини

5 ключови белега, които издават идеалната диня: За да не ви пробутват зелен плод

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
idealaldaksdkasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Динята – любимата лятна сладост. Кой би отказал на парченце сочна диня в жегата?

Да не говорим за полезните свойства, които вкусният и сочен плод крие в розовата си сърцевина Въпреки това, когато избираме диня , често пъти ни пробутват недозряло кълбо с вкус на тиква.

Затова е важно да знаем 5-те ключови белега, които издават идеалната диня – лесно е:

Петно
Когато погледнем дините, големите бели петна по тях веднага хващат окото.

Това е естествен момент. Петното се образува на мястото, което е в непосредствена близост до земята, когато динята зрее. Най-зрелите дини ще бъдат с кремаво-жълти петна, понякога дори златистокафяви.

Белег-паяжина
На кората на динята винаги има белег, подобен на паяжина. Образува се от опрашването на цветовете на динята от пчелите. Колкото по-добре е опрашена една диня, толкова по-сладък ще бъде плодът.
Момче или момиче

Може би не знаете, но дините имат пол. Мъжките дини имат по-продълговата форма. Момичетата пък са по-кръгли. Смята се, че първите са по-воднисти, а вторите – по-сладки.

Така изглежда белега, подобен на паяжина

Размер
Когато става въпрос за размер, мнозина вярват, че колкото повече, толкова по-добре. В края на краищата, искаме да си купим продукт, който да трае по-дълго. Въпреки това, по-добре е да изберете средна по размер диня. Нито твърде голяма, нито прекалено малка.
Опашка

Опашката на динята издава нейната зрялост. Ако е зелена, значи, че реколтата е прибрана малко по-рано и динята няма да бъде много вкусна. Но сухите, жълто-кафяви опашки са добър знак.

Ползи от динята
Динята действа профилактично срещу някои ракови заболявания, а високо ѝ съдържание на калий помага за регулиране на сърдечните функции и нормализира кръвното налягане.

Тя също е добър източник на фибри, които помагат за поддържане правилното функциониране на червата и работи за предотвратяване на тумори на дебелото черво и ректума. Семената на динята съдържат веществото cucurbocitrin, което помага при понижаване на кръвното налягане и за подобряване на бъбречната функция.

Хапвайки редовно диня през летните месеци, можем да прочистим организма си токсични продукти, което я прави подходяща храна при проблеми с отделителната система.

Те съдържат много течности и облекчават заболявания на бъбреците, като предпазват от образуване на камъни в бъбреците, а помагат и при някои заболявания на черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. До 2,5 кг сочна любеница на ден може да помогне при отслабване на хора, страдащи от затлъстяване.

Дините съдържат доста по-малко въглехидрати, което ги прави добра храна при хора с диабет, за които препоръчителната дневна доза диня е около 200-300 г. Смята се, че фруктозата от динята подобрява работата на черния дроб, успоредно с което и усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Ако страдате от запек, било то дори и хроничен, динята би могла да ви е от голяма полза заради високите нива на магнезий и фина целулоза.

Редовното хапване на сочния плод ще регулира перисталтиката на червата и ще стимулира отделянето на жлъчен сок. Поради факта, че е нискокалорична, динята влиза в състава на различни диети и е много подходяща за храна през разтоварващи дни.
Източник: За Жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Омръзна ми да чистя плевелите, най-после ми дадоха безценни съвети и всичко вече е лесно и приятно
Next: Защо киселото зеле не става и не трае до пролетта? 6 грешки, които прави всяка втора домакиня

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.