Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5-минутен шоколадов сладкиш – тайната му е в горещата вода. Копринено мек и възхитително сочен
  • Новини

5-минутен шоколадов сладкиш – тайната му е в горещата вода. Копринено мек и възхитително сочен

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
asaslaskdaskd.jpg

Можете да си направите този размазващо вкусен шоколадов сладкиш , може да се каже, без да харчите и стотинка.

Но ще се получи изключително вкусотия – мек и много, много нежен. За любителите на шоколада в сладкишите тук има лека нотка на горчивина, което го прави още по-вкусен. Шоколадовият сладкиш за 5 минути с гореща вода се приготвя изключително лесно или бързо:

Шоколадов сладкиш с гореща вода за 5 минути
Продукти:

1 чаша прясно мляко

Не изпускай тези оферти:

3 чаши брашно

2 яйца

1 ч.л.сода

6 супени лъжици какао

1,5 ч.л.бакпулвер

1/2 чаша олио

1 чаша вряла вода

30 гр.масло

блокче тъмен шоколад (за украса)
Приготвяне:

В дълбок съд смесете всички сухи съставки (захар, сода, брашно, какао, бакпулвер).

Отделно разбийте яйцата, след това налейте млякото, сложете мекото масло и отново разбийте.

Смесете сухата смес с течната маса и разбъркайте хубаво, за да стане гладко. След това изсипете водата, която трябва да е току-що завряла, и разбъркайте добре. Тестото изглежда почти течно.

Изсипете го във форма, която преди това сте намазали с олио.

Включете фурната на 180 °, за да се загрее, и след това изпечете сладкиша за 50 минути (до суха клечка).

Отгоре намажете с разтопения шоколад.

Още рецепти:

Ние всички знаем за невероятните ползи от ябълковия оцет за здравето, но не всеки знае, че дневната консумация на супена лъжица ябълков оцет преди закуска може да подобри цялостното ви здравословно състояние.

Ябълковият оцет осигурява на организма важни минерали и витамини и дори ви помага да отслабнете по-бързо.

Подготвили сме 10 основни причини, поради които трябва да започнете да консумирате ябълков оцет всеки ден:

Избелване и укрепване на зъбите

Използването на ябълков оцет за изплакване на устата ще укрепи зъбите и ще ги направи по-бели.

Високо съдържание на калий

Калият е много важен минерал за предаването на мускулни и нервни импулси.

Регулиране на баланса на pH

Ябълковият оцет е богат на оцетна киселина, която нормализира нивото на рН в целия организъм.

Профилактика срещу множество заболявания

Ябълковият оцет има мощни антивирусни свойства, които намаляват слузта в тялото и намаляват симптомите на алергии и заболявания.

Премахване на токсини от организма

Ябълковият оцет е богат на мощни антиоксидантни свойства и помага лесно да се отървете от токсините.

Нормализиране на кръвната захар и кръвното налягане

Ябълковият оцет увеличава концентрацията на инсулин и понижава кръвната захар и кръвното налягане.

Ускорява процеса на отслабване

Подобрява състоянието на кожата

Прилагането на ябълков оцет към засегнатите области може ефективно да лекува всяко състояние на кожата.

Укрепва косата и я прави блестяща

Миенето на косата с ябълков оцет поне веднъж седмично ще я направи обемна и лъскава.

Вижте още: Витамин В12 и признаци за неговия дефицит в тялото ни

Лечение при натъртване и слънчево изгаряне

За лечение на слънчеви изгаряния и натъртвания, накиснете кърпа в ябълков оцет и я поставете върху засегнатата област, за да получите облекчение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брутално! Скандален бизнесмен се развилня: Преби до неузнаваемост възрастен мъж след забележка
Next: САМО брашно, вода и сол: невероятно меки ТУРСКИ палачинки! Забравяш тотално за хляба, щом ги опиташ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.