Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 минути лежане в тази поза и отслабваш без диета! Азиатките се побъркаха по този метод
  • Новини

5 минути лежане в тази поза и отслабваш без диета! Азиатките се побъркаха по този метод

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
gashasuyashjasdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бързо и ефективно отслабване… никога не е било по-лесно! Звучи почти като мит или приказка. Японският лекар Фукуцуджи обаче вече 10 години помага на жените да отслабнат за възможно най-кратко време. А то е: без диети , изтощителни упражнения и харчене на пари. Няма такова нещо като безплатно и бързо отслабване, може би си мислите. Но вижте сами!

​Методът е описан в неговата книга, която е продала 6 милиона копия в Азия – очевидно хит!

​Лекарят казва, че не се нуждаете от специални инструменти, за да отслабнете бързо. Имате нужда от голяма кърпа, здрав конец, за да закрепите кърпата на руло, равен под и време три пъти на ден по 5 минути.

Методът е много лесен за изпълнение и много ефективен. Не е необходимо да правите нищо – просто легнете хоризонтално за 5 минути три пъти на ден.

Доктор Фукуцуджи иначе е специалист по проблеми с таза и открива, че основната причина за мастните натрупвания в областта около стомаха, на талията, всъщност е разместването на тазовите кости и подребрените кости.

След откриването на връзката между тези два проблема, той измисля метод, с който можете да се отървете от излишните мазнини около талията по бърз и лесен начин.

Процедурата е следната:

 

1.

Сгънете кърпата на руло и я фиксирайте с връв.

2. Седнете на чиста повърхност, за предпочитане на равен под.

3. Поставете сгънатата кърпа под гърба си, на височината на пъпа и след това легнете (кърпата трябва да е малко по-широка от ширината на гърба).

4. Разтворете краката си на ширината на раменете и сгънете стъпалата така, че да се докосват само палците им.

5. Изпънете ръцете си над главата, обърнете дланите си надолу и съединете малкия пръст на дясната ръка с малкия пръст на лявата ръка.

И това е. Въпреки че ви се струва много проста, тази позиция не е никак лесна или удобна.

Ако ви е трудно да изпънете напълно ръцете си, първите няколко пъти ги изпънете, доколкото можете, но разбира се съберете малките пръсти на ръцете, както и големите пръсти на краката.

 

Лежете в това положение за 5 минути, три пъти на ден.

Може би в началото усещането ще е неприятно, дори болезнено, но ако стане непоносимо, съкратете лечението до колкото можете да понесете.

Важно е да се отбележи, че трябва да правите „упражнението“ ежедневно, ако искате да постигнете резултати.

След като приключите лечението, не ставайте внезапно. Докато все още сте в легнало положение, обърнете се настрани, на бедро, след това се изправете до седнало положение и едва тогава се изправете.

Внимание: ако имате проблем с таза или друго заболяване на костите, консултирайте се с Вашия лекар преди лечението.

– Ако преместите ролката под гърдите си – ще имате ефект – повдигане на гърдите.

​- Ако я поставите в частта под ребрата – ще имате ефект – изразена и по-тънка талия.

В допълнение към загубата на тегло се наблюдават и други промени:

​- болките в гърба изчезват и ходите по-изправени!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софи Маринова показа бъдещата си снаха – вижте каква красавица е, не може да й се нарадва
Next: Превърнете 1 кг бутчета в домашен салам за цялата седмица! По-вкусно от всичко, купено в магазина

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.