Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 минути лежане в тази поза и отслабваш без диета! Азиатките се побъркаха по този метод
  • Новини

5 минути лежане в тази поза и отслабваш без диета! Азиатките се побъркаха по този метод

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
gashasuyashjasdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бързо и ефективно отслабване… никога не е било по-лесно! Звучи почти като мит или приказка. Японският лекар Фукуцуджи обаче вече 10 години помага на жените да отслабнат за възможно най-кратко време. А то е: без диети , изтощителни упражнения и харчене на пари. Няма такова нещо като безплатно и бързо отслабване, може би си мислите. Но вижте сами!

​Методът е описан в неговата книга, която е продала 6 милиона копия в Азия – очевидно хит!

​Лекарят казва, че не се нуждаете от специални инструменти, за да отслабнете бързо. Имате нужда от голяма кърпа, здрав конец, за да закрепите кърпата на руло, равен под и време три пъти на ден по 5 минути.

Методът е много лесен за изпълнение и много ефективен. Не е необходимо да правите нищо – просто легнете хоризонтално за 5 минути три пъти на ден.

Доктор Фукуцуджи иначе е специалист по проблеми с таза и открива, че основната причина за мастните натрупвания в областта около стомаха, на талията, всъщност е разместването на тазовите кости и подребрените кости.

След откриването на връзката между тези два проблема, той измисля метод, с който можете да се отървете от излишните мазнини около талията по бърз и лесен начин.

Процедурата е следната:

 

1.

Сгънете кърпата на руло и я фиксирайте с връв.

2. Седнете на чиста повърхност, за предпочитане на равен под.

3. Поставете сгънатата кърпа под гърба си, на височината на пъпа и след това легнете (кърпата трябва да е малко по-широка от ширината на гърба).

4. Разтворете краката си на ширината на раменете и сгънете стъпалата така, че да се докосват само палците им.

5. Изпънете ръцете си над главата, обърнете дланите си надолу и съединете малкия пръст на дясната ръка с малкия пръст на лявата ръка.

И това е. Въпреки че ви се струва много проста, тази позиция не е никак лесна или удобна.

Ако ви е трудно да изпънете напълно ръцете си, първите няколко пъти ги изпънете, доколкото можете, но разбира се съберете малките пръсти на ръцете, както и големите пръсти на краката.

 

Лежете в това положение за 5 минути, три пъти на ден.

Може би в началото усещането ще е неприятно, дори болезнено, но ако стане непоносимо, съкратете лечението до колкото можете да понесете.

Важно е да се отбележи, че трябва да правите „упражнението“ ежедневно, ако искате да постигнете резултати.

След като приключите лечението, не ставайте внезапно. Докато все още сте в легнало положение, обърнете се настрани, на бедро, след това се изправете до седнало положение и едва тогава се изправете.

Внимание: ако имате проблем с таза или друго заболяване на костите, консултирайте се с Вашия лекар преди лечението.

– Ако преместите ролката под гърдите си – ще имате ефект – повдигане на гърдите.

​- Ако я поставите в частта под ребрата – ще имате ефект – изразена и по-тънка талия.

В допълнение към загубата на тегло се наблюдават и други промени:

​- болките в гърба изчезват и ходите по-изправени!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софи Маринова показа бъдещата си снаха – вижте каква красавица е, не може да й се нарадва
Next: Превърнете 1 кг бутчета в домашен салам за цялата седмица! По-вкусно от всичко, купено в магазина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.